Уилям Грифин - Ловците

— Значи на базата на гилзата са решили, че са замесени наши „Зелени барети“. Нещо не се връзва.

— Освен това са открили, че е бил използван хеликоптер. Хората са чули, че наоколо лети хеликоптер, а после открили следи от ските — онези тръби отдолу, нали така се казват? — в някаква нива наблизо, където очевидно са презаредили. Ти имаш ли хеликоптер?

— Аз имам самолет — военният аташе разполага със самолет, армейски „Кинг Еър“ — намира се на Кампо Майо, но нямаме хеликоптер. „Кинг Еърът“ ни излиза толкова солен, че през повечето време стои, без да се използва.

„ Как става така, че военният аташе на Силвио разполага със самолет, помисли си заядливо Макгрори, а моят няма! “

След това продължи разказа си:

— Според тях, който и да е оставил труповете, е разполагал с хеликоптер. Решили са, че е хеликоптер на „Зелените барети“.

— Може би просто стрелят на сляпо — предположи Силвио. — Сигурно са станали нетърпеливи. Убити са хора и очевидно не могат да разберат кой е отговорен.

— А ти имаш ли представа каква е причината за това клане?

Силвио поклати глава, отпи глътка вино и заяви:

— Искам да знам какво е правил този тип Лоримър с фалшивата самоличност в Уругвай. Ти имаш ли представа?

Макгрори поклати глава.

— Не, аз… опа, забравих да ти кажа. Лоримър е разполагал с цяло състояние — шестнайсет милиона долара — пръснати в няколко уругвайски банки. Парите са били изтеглени — ако трябва да сме точни, прехвърлени с трансфер в някаква банка на Каймановите острови — на следващия ден, след като е бил убит. Парите са минали през национална банка „Ригс“ във Вашингтон.

— Сериозно? А Лоримър откъде е имал толкова пари?

— В повечето случаи, когато става въпрос за подобни крупни суми, се знае, че са от наркотици — довери Макгрори.

— А разбрали ли са кой е изтеглил парите?

— Не са изтеглени, направен е трансфер. Не, не знаят.

— Ако си прав, Майк, а аз съм почти сигурен, че си прав, това обяснява много. Убийствата са начин на живот в наркокартелите. Нищо чудно да са се опитвали да сключат сделка в имението, нещо се е объркало и нещата са загрубели. Като се замисля…

— Цяло състояние от мръсни пари, фалшива самоличност… — мислеше на глас Макгрори. — Бертран е с фалшиво име, прави се на търговец на антики. Господи, като търговец на антики не му е било трудно да прекарва кокаин по цял свят. Кой ще тръгне да оглежда някоя ценна стара ваза или нещо подобно за наркотици.

— Точно така — съгласи се Силвио.

— Мисля си, че Лоримър може да е имал цяла стая, пълна с вази с кокаин — продължи Макгрори, въодушевен от собствената си находчивост. — Вече му е било платено. Ето откъде са парите. Когато клиентите са дошли да си приберат стоката, други наркодилъри — трудно се опазват подобни тайни — са решили да задигнат каквото докопат. Или пък са решили сами да откраднат стоката. Може би онези с черните гащеризони да са били повече от шестима. Онези, които са останали живи, са натоварили наркотика на хеликоптера и са си заминали, като са оставили мъртвите си приятелчета. Те не ценят човешкия живот. Диваци, животни, това са те.

— И аз така съм чувал.

Посланик Макгрори остана замислен дълго, след това продължи:

— Ако беше на мое място, Хуан, щеше ли да се обидиш?

Силвио не отговори веднага.

— Труден въпрос, Майк — призна той. — Мога ли да говоря открито?

— Разбира се — отвърна Макгрори.

— Поведението на Алварес е било възмутително — заяви Силвио. — Не се е обърнал към теб, преди да звъни в Пентагона, след това идва в кабинета ти и почти те обвинява в лъжа.

— Точно така.

— Подобни инциденти в миналото са били достатъчно основателна причина, за да повикат посланика за консултация и да оставят посолството без посланик неопределено дълго.

— Знам. Това е обида към посланика на САЩ!

Макгрори усети, че повишава глас, и побърза да вдигне чашата, след което дискретно се озърна, за да се убеди, че никой не е чул.

— Важното в случая е — продължи Силвио — да прецениш дали заради случилото се си заслужава да те отзоват за консултации. Ако има друг начин, просто им покажи, че си засегнат, при това с основание.

— Хуан, трябва да ти призная, че когато напуснаха кабинета ми, бяха наясно, че съм бесен.

— Нима?

— Точно така. Казах на Алварес направо, че казаното от тях е все едно да ме обвинят, следователно и правителството на САЩ, че не само провеждаме нелегални операции, ами че лъжем, че съм обиден, а накрая заявих: „Срещата приключи!“