Уилям Грифин - Ловците

За негово облекчение, малко след два следобед, „Лихтенщайнише Ландесбанк“ потвърди, че парите са вече в сметката на Карл У. фон унд зу Госингер — и не се водят на негово име — ала много скоро притесненията започнаха отново.

Кастило тъкмо бе затворил, когато Милър запита — Чарли имаше опасения, че приятелят му го прави нарочно; знаеше, че Милър не понася Юнг — какво ли ще правят момчетата от Форт Мийд със записите на всички телефонни обаждания, които са направени от офиса този ден.

Във Форт Мийд, Мериленд, близо до Вашингтон, се намира Националната агенция по сигурността, секретно отделение, което се занимава с „прихващане“ на телефонни разговори и други електронни трансмисии на данни и текстове, като например имейли.

— Нали знаеш как става, Юнг? — попита Милър.

— Имам представа — отвърна агентът.

— Казано с просто думи, на практика те записват всичко, което излиза от Вашингтон — започна Милър. — След това прекарват записите през високоскоростни филтри и търсят думи, имена или изрази, от които се интересуват. При огромния интерес към прането на пари, а съм сигурен, че това ти е добре известно, „Лихтенщайнише Ландесбанк“ е една от ключовите им фрази. Също и „милиони долари“.

— Така че в момента поне един от анализаторите в Националната агенция по сигурността се почесва по главата и се пита дали това е законно осъществен трансфер, или някой наркобарон, или мошеник не си прехвърля парите в пълен разрез със законите на САЩ. Според мен данъчните не получават сведения от тях, затова пък ЦРУ и ФБР със сигурност получават всичко, до което там са се добрали.

Кастило едва сдържа усмивката си, когато по лицето на Юнг се изписа ужас от намеците на Милър.

В същия момент Кастило осъзна, че разговорът, започнал на шега, ги насочва към наистина сериозен проблем.

— Което означава, че ще трябва да направим нещо по въпроса, при това незабавно — обясни той, — преди някой да започне да събира всички сведения за нас в някоя дебела папка.

Милър не го разбра. Помисли си, че Чарли се опитва да накара Юнг да се почувства още по-напрегнат.

— Чарли, знаеш не по-зле от мен, че когато хората от Националната агенция надушат нещо, стават като куче, захапало сочен кокал — обясни Милър.

— Агнес — повиши глас Кастило. — Резервирай на Юнг място за следващия полет до Буенос Айрес.

— Днес ли? — обади се агентът.

— До час, ако тогава има самолет.

— Какво ще правя в Буенос Айрес?

— Отиваш в Монтевидео и прибираш всичката информация, до която са се добрали в посолството за банковите преводи от сметката на Senor Жан-Пол Бертран, за да не вземе някой да докладва в Държавния департамент и оттам да тръгнат да разнищват случая.

— Господи, ще ме изпратят в затвора за унищожаване на доказателствен материал — възкликна Юнг.

— Кой ти е казал, че ще унищожаваш доказателствен материал? — попита Кастило. — Ще прибереш материалите и ще ги предадеш на госпожа Форбисън, а тя ще направи секретен файл за парите, в който ще опише движението им от самото начало.

Той се облегна назад на съдийския стол и придърпа червения телефон към себе си.

— Кое копче да натисна, за да се свържа с Натали Кохън? — попита той и погледна госпожа Форбисън.

— Пет — отвърна тя.

Той натисна петото копче.

— Обажда се Кастило, госпожо секретар — представи се той. — Имате ли възможност да ми отделите минутка?

Чарли обясни положението, след това я изслуша.

— Много ви благодаря, госпожо секретар. Ще направя точно така и ще ви държа в течение — отвърна той.

Върна слушалката и погледна специален агент Юнг.

— Нали разбра, Юнг — започна той. — Ако не си, държавният секретар ще уведоми посланика в Монтевидео, че изпраща агент от ФБР, който е запознат с положението — тоест теб — за да разследва финансовите дела на господин Лоримър-Бертран, и че трябва да ти предадат всичко, с което разполагат, за да можеш да докладваш лично на нея.

— Добре — кимна Юнг.

— Ще изготвиш два доклада — отвърна Кастило.

— Два ли?

Чарли кимна.

— Единият ще бъде подробен доклад за всичко, което знаеш, какво са научили момчетата от ФБР, подробности около трансфера на парите от сметката на Бертран на твоя. Този ще го отнесеш лично в посолството в Буенос Айрес и ще го предадеш на Алекс Дарби, който ще го очаква и ще го препрати на госпожа Форбисън с дипломатическа поща. Ще отнеме един ден повече, но поне няма да се налага да бъде закодирано.