Уилям Грифин - Ловците

— Смятай, че това не съм го чул — каза Милър.

— Ти беше тук, Дик. Нали го попитах дали има морални задръжки и той отговори — след като помисли — че няма. Струва ми се, че говореше напълно сериозно.

— Стискай палци да е така, Чарли — отвърна Милър, без да крие съмненията си.

— Прави сте. Не можем да си позволим да зависим от него — призна Кастило. — Ще му казваме възможно най-малко. — Обърна се към Бритън. — Твой ред е, Джак. Кажи пред всички, каквото имаш да казваш.

Бритън сви рамене и започна:

— Добре. Това е едно от онези противни неща, които стават още по-противни, ако не ги направиш. Във Филаделфия дочух нещо, което може и да се окаже прекалено измислено, само че логиката ми подсказва да не го отхвърлям с лека ръка, затова реших, че трябва да ти съобщя.

— Казвай — подкани го Кастило.

— Докато бях там, отскочих да видя Сай Филмор в болницата. От него научих.

— Той кой е?

— Детектив от контратероризма. Сега върши моята работа. Намерили го яко надрусан и го тикнали в болница „Френдс“ на булевард „Рузвелт“. Затова сега го държат в изолатор.

— Та какво каза той?

— Братята в джамията са сигурни, че ще успеят да се докопат до атомна бомба.

— Струва ми се невероятно — намеси се Милър. — Откъде ще я намерят?

Бритън сви рамене.

— Не знаеше такива подробности. Знаеше обаче, че току-що са купили ферма в Дърам.

— Северна Каролина ли беше това? — попита Макгуайър.

— Пенсилвания — поправи го Бритън. — Област Бъкс. Горната част на провинцията. На няколко километра от река Делауеър. Купили са фермата, защото е построена върху стара железодобивна мина.

— Железодобивна мина ли?

— Ще използват тунелите за бомбено убежище, когато атомната бомба гръмне във Филаделфия. В момента се запасявали с храна и каквото е необходимо.

— Разкажи ми за железодобивната мина — помоли Макгуайър.

— Там е открай време — обясни Бритън. — Помниш ли, когато Вашингтон пресякъл Делауеър?

— Само съм чувал. Не съм чак толкова стар — отвърна Том.

— Преминал реката с лодка от Дърам. Наричали ги дърамски лодки, защото превозвали желязната руда от мината надолу по течението. Поне от двеста години не вадят руда, но тунелите са все още читави, защото са изсечени в скала.

— Ти вярваш ли на тези приказки, Джак? — попита Милър.

— Изобщо не искам да вярвам, логиката ми подсказва да не вярвам, но Сай Филмор твърди, че братята вярвали. Освен това искам да знам откъде са се сдобили с пари за ферма от четиристотин декара. Там цените на имотите изобщо не са ниски. А не са платили с откраднати чекове от осигуровки.

— Откраднати чекове от осигуровки ли? — попита Кастило.

— Не само това, ами и кражбите от наркопласьори бяха основните им средства за препитание, докато бях в джамията.

— Ами ченгетата във Филаделфия? — попита Чарли. — Главен инспектор Фриц Крамер например. Какво казват?

— Открили Сай да се мотае в северната част на Фили и да си говори сам — продължи Бритън. — Разбрали, че е ченге, чак след три дни. Оттогава е в болница „Френдс“, пред вратата му пази униформен полицай, за да пази Сай и от него самия, и от лудите братя. Не, началник Крамер не вярва на тези приказки. Дори не е предал информацията на ФБР.

— Откъде ще намерят атомна бомба? — попита Милър. — Как ще я превозят? Ще я скрият ли някъде?

— Предполага се, че в страната са внесени трийсет и кусур атомни бомби, които се побират в куфарчета, тайно внесени от руснаците — обясни Макгуайър. — Не е чак толкова трудно да се пренесат и скрият.

— Мислиш ли, че в тази работа има някаква истина, Том? — учуди се Кастило.

— Не. Но аз съм като Джак. Понякога има неща, които не бива да се пренебрегват единствено защото ти се струват безсмислени.

— Какво да правим? Да съобщим ли на ФБР? — запита Кастило.

— Защо не върнем Джак във Фили? — предложи Макгуайър. — Ще позвъня на Тайните служби там — шефът им ми е стар приятел — и ще му съобщя, че се интересуваме защо група американски мюсюлмани от Филаделфия са купили ферма, откъде са се сдобили с парите и какво възнамеряват да правят с нея. Ще му кажа, че не мога да му съобщя защо се интересуваме. Когато получим отговори, ще говорим отново.

— Добре, действай — нареди Чарли. — Някой иска ли да ми каже още нещо?

Всички поклатиха глави.

Чарли продължи:

— Сега си отивам до апартамента, за да си събера багажа. След това отивам да чакам Хол. Смятах да го питам какво да прави с новия от Връзки с обществеността, но Дик и Агнес ме убедиха, че проблемът си е мой. Щом приключа с Хол, заминавам за Филаделфия да се видя с Бети Шнайдер, а след това, и аз не знам как, заминавам за Париж. Или ще стане тази вечер, или веднага щом успея.