Уилям Грифин - Ловците

— А в нашия случай гаднярът е почитаемият Матю Хол. Защо иска да си облечеш униформата?

— Лошото е, че президентът иска — отвърна Чарли, докато сваляше ципа.

— Ама какво става?

— Мама им стара, нямам никаква представа — отвърна Кастило. — Тъй като бях добър войник, ще се появя на уреченото място, в уречения час, във въпросната униформа.

— Къде е уреченото място и кой е уреченият час?

— Седем и половина на входа на Седемнайсета, откъдето Хол ще ме замъкне в Белия дом по неизвестни причини.

Кастило започна да се съблича. Костюмът, ризата и вратовръзката бяха оставени на леглото, за да може да ги облече веднага щом успееше да се измъкне от простотията, заради която го викаха в Белия дом.

Фоайето на хотел „Мейфлауър“ обхваща целия партер от входа на „Кънектикът Авеню“ до входа на Седма. Асансьорите са близо до „Кънектикът Авеню“ и са сравнително далече от асансьорите до входа на Седемнайсета.

Въпреки това, майор К. Г. Кастило, облечен в парадна униформа, я видя в мига, в който слезе от асансьора. Беше в бледорозова лятна рокля и широкопола шапка. Реши, че или чака някого, с когото има среща, или скоро ще дойдат да я вземат.

Тя не видя Кастило, докато той не се показа на стълбите към фоайето пред входа на Седемнайсета. Погледът й остана напълно безизразен.

Когато се приближи, Чарли я поздрави.

— Добър вечер, госпожо Уилсън.

Тя отвърна тихо, но доста разпалено:

— Стори ми се, че си ти, копеле гадно.

— И аз се радвам да се видим отново — отвърна той, докосна с ръка шапката си и мина през въртящата се врата, за да излезе на Седемнайсета, а след това се отправи към паркиралия до тротоара „GMC Юкон XL“ на Тайните служби.

Не се обърна назад, ала когато автомобилът потегли, извърна очи към фоайето.

Госпожа Патриша Дейвис Уилсън все още стоеше, където я бе оставил, впила поглед в отдалечаващия се „Юкон“.

Спомни си, че Милър бе казал, че зловредното й лъчение превърнало мартинито му в лед.

Белият дом

„Пенсилвания авеню“ 1600

Сз Вашингтон, окръг Колумбия

19:50, 4 Август 2005

Кастило позна подполковника пехотинец, застанал до вратата във великолепна униформа с отличителните знаци на адютант на главнокомандващия. Последно се бяха видели на „Еър Форс Едно“ във военновъздушната база „Кислър“ в Мисисипи. Дори помнеше името му: Макелрой.

— Добър вечер, господин секретар, госпожо — поздрави подполковникът секретаря и госпожа Матю Хол. — Президентът ви моли да отидете в президентския апартамент.

След това погледна Кастило и на Чарли му се стори, че в очите на Макелрой проблясва някакъв спомен.

— Вие сигурно сте майор Кастило? — попита подполковникът.

— Да, господине — отвърна Кастило, усмихна се и посочи табелката на гърдите си, на която пишеше КАСТИЛО.

— Президентът ви очаква в президентския апартамент, майоре — уточни подполковник Макелрой. Бе повече от очевидно, че не му бе станало приятно, когато Чарли посочи табелката с името си.

„Ама тогава майната ти, подполковник. Можеше и сам да погледнеш“.

— Слушам, господине — отвърна Чарли.

— Асансьорът е отсреща, господин секретар — посочи подполковник Макелрой.

— Благодаря — кимна Хол.

Първата дама бе в хола на президентския апартамент, ала президента го нямаше. Кастило не се изненада, когато видя останалите присъстващи — държавния секретар Натали Кохън; посланик Чарлс У. Монтвейл, директор на Националното разузнаване, и Фредерик К. Байдърмън, секретар на отбраната, ала четвъртият го стресна. Тук бе и генерал Алън Нейлър. В един от ъглите бе застанал фотограф, стиснал дигитален фотоапарат „Никон“.

„Много интересно, какво толкова са решили да увековечат?“

Монтвейл, Байдърмън и Хол бяха в официални костюми. Нейлър бе в парадна униформа.

— Ще дойде след минутка — уточни първата дама, след това добави: — Здрасти, Чарли, напоследък все не остава време да се видим.

— Добър вечер, госпожо.

Мъжете му кимнаха, ала нито един не заговори.

Президентът влезе след минута. Тъкмо обличаше официалното си сако.

Присъстващите го поздравиха в един глас:

— Добър вечер, господин президент.

Президентът обиколи стаята, първо целуна жените, след това подаде ръка на мъжете, включително и на Чарли.

— Добре, генерале — започна президентът. — Както обикновено, съм закъснял. Да започваме.

Нейлър извади лист от джоба си.

— „На вниманието на Военното министерство, Вашингтон, окръг Колумбия, извадка от заповед 155 от I август 2004 година. Параграф единайсет. Майор Карлос Г. Кастило, 22 179 155 от Специалните части е повишен в чин подполковник, считано от 31 юли 2005 година. Да се доведе до вниманието на началник-щаба, Джонсън Л. Мейбри, генерал-майор“.