Уилям Грифин - Ловците

— Слушам, господине — отвърна полковникът.

Друг тъмносин „Юкон“ спря пред шевролета тъкмо когато щаб-сержантът покриваше номерата с четирите звезди отново. Агент от Тайните служби слезе от „Юкона“ и отвори задната врата.

Нейлър се качи пръв. Кастило го последва. Агентът от Тайните служби затвори вратата, настани се на предната седалка и се обърна назад.

— Накъде, господине?

— Към Армейския клуб, ако обичате — отвърна Чарли.

— Слушам, господине — кимна агентът и заговори в микрофона: — Дон Жуан и Тампа Едно са на борда. Тръгваме за Армейския клуб.

„Юконът“ пое към „Пенсилвания Авеню“.

— „Дон Жуан и Тампа Едно са на борда“ — повтори Нейлър.

— Дон Жуан е представата на Джоел Исаксън за хумор — обясни Чарли.

— Чарли, трябва да ти кажа нещо. И е по-добре да го чуеш, преди да пристигнем.

— Слушам, господине.

— Тази вечер ми се искаше — не ме разбирай погрешно, ти сам си извоюва повишението — да не те бях изпращал да работиш за Мат Хол.

— И на мен ми се въртеше нещо подобно в главата.

— Питам се дали го казваш сериозно — каза Нейлър. — Това е доста трудна и объркана работа, Чарли. Кола на Тайните служби, кодово име в Тайните служби. Спомням си за подполковник Оливър Норт 10 10 Оливър Норт — служител в администрацията на Рейгън, свързан с продажбата на оръжие за Иран, за никарагуанските контри, действал за свалянето на сандинистите, по всяка вероятност без знанието на президента — (Б.пр.) и започвам да се притеснявам.

Кастило не отговори.

— Щях да съм много по-доволен, ако можеше след повишението да поемеш някой батальон — призна Нейлър.

— Съгласен съм с вас, господине. Не съм искал това назначение. Освен това помолих да бъда освободен от длъжност.

— Тази работа няма да стане, тъкмо затова съм притеснен — продължи Нейлър и най-неочаквано смени темата. — Имаш ли някаква представа защо Монтвейл иска да остана с вас в клуба? — Без да даде възможност на Чарли да отговори, зададе нов въпрос: — А ти защо искаш да говориш с него?

— Нямам представа защо иска и вие да сте при него, но аз искам да се разберем защо ми е изпратил Трумън Елсуърт за Връзки с обществеността , което ще рече, шпионин…

— Трумън Елсуърт е бивш заместник държавен секретар — прекъсна го Нейлър. — Връзки с обществеността след тази длъжност?

— Да, господине. И аз си мислех същото. Освен това не го искам. Искам да се отърва от него, преди да се е окопал в офиса.

— Не е нужно да ти казвам, че Монтвейл е много влиятелен човек. И опасен.

— Това вече ми е известно.

— В Северна Африка — започна да разказва Нейлър, — когато Айзенхауер изпратил Омар Брадли при Патън като офицер за Връзки с обществеността — по-точно казано, шпионин — Патън надхитрил Айзенхауер като помолил Брадли да бъде назначен като началник-щаб. Така Брадли трябвало да изпълнява заповедите на Патън. По този начин не можел да каже каквото и да е на Айзенхауер, без Патън да разбере, и не успявал да предаде никаква информация, която Патън не искал да бъде предадена.

— Чувал съм тази история — призна Чарли.

— Нали не искаш въпросният Елсуърт да стане твой началник-щаб? — попита Нейлър. — Елсуърт не е Брадли; той работи за Монтвейл и това няма да се промени по никакъв начин. А ти не си Патън, който имал също толкова звезди, колкото и Брадли. Ти си един нищо и никакъв подполковник, а Елсуърт е… бивш заместник държавен секретар.

— Тъкмо това ме притеснява — каза Кастило.

— Работата в нашия случай е, че Патън е работил за Айзенхауер. Ти не работиш за Монтвейл. Но той тъкмо това цели. Ако не успее да се наложи сега, ще използва Елсуърт като твой кукловод.

— И на мен ми се струва, че ще стане така, господине — съгласи се Чарли.

— По дяволите, мразя Вашингтон — възкликна Нейлър.

„Дайкири Ла Ундж“

Армейски Клуб, Седемнайсета улица 901

Сз Вашингтон, окръг Колумбия

21:05, 4 Август 2005

Посланик Монтвейл ги чакаше във фоайето. Качиха се по стълбите на втория етаж, влязоха в „Дайкири Лаундж“ и се настаниха на маса до бара, където Кастило знаеше, че с генерал Нейлър могат за си запалят пури.

Още преди да започнат разговора, стана ясно, че ще трябва да обръщат внимание и на другите посетители.

Главнокомандващият на Централното командване не бе просто познат — по-точно казано, приятел — на поне петима от офицерите и съпругите им, седнали да пийнат по чаша, ами бе най-влиятелният офицер в армията и бе човек, на когато бе желателно да се обръща подобаващо внимание.