Уилям Грифин - Ловците

— А ти можеш ли „да натискаш педалите“ ? — попита Кастило.

— Май да. Направо не ми се мисли, че след всички тъпи упражнения, дето ги правих, гадното коляно ще ми извърти някой номер. Затова си мисля да отскоча до Тампа и да си намеря сравнително честна работа като делови човек.

— Като пилотираш прецакан отвсякъде руски хеликоптер на някоя скапана мисия на майната си ли?

— Плащат добре.

— Защо не останеш тук?

— И да работя за теб ли?

— Нещо притеснява ли те?

— И да ме сочат като некомпетентен връзкар?

— Приеми го от добрата страна — предложи Кастило. — Звеното за организационен анализ предлага работа на човек, който отговаря на всички необходими критерии. Ти си невеж, инвалид, озлобен и така или иначе безработен.

— Забрави да кажеш чернокож. Много е важно.

— Да, чернокож. Ще поговоря с Макгуайър. Може да уреди Тайните служби да те вземат на работа.

— Май няма да успея да мина и техния преглед за физическа годност.

— Все нещо ще измислим. Не ми е приятно да ти го казвам, Дик, но наистина се нуждая от теб.

— Ако бях убеден, че наистина е така, Чарли…

— Някога да съм те лъгал?

— Нали не очакваш отговор на този въпрос?

— В такъв случай ми е необходим човек — по-точно ти който да ми пази гърба от противния натрапник, дето ми го натресе Монтвейл. Това е самата истина.

— Не можеш ли просто да кажеш: „Много благодаря, но нямам нужда от човек, който да се занимава с връзките с обществеността?“

— Очакваш да кажа подобно нещо на посланик Монтвейл, директор на Националното разузнаване? Той не е свикнал да му се отказва, а и се опитва да ни бъде от помощ.

— Какво е намислил?

— Цялата тази работа с агента на президента никак не му е по вкуса. След като не успя да ни превземе — а съм напълно убеден, че точно това се опитва да направи — ще се опита да ме изхвърли от бизнеса.

— И какво от това? Какво ще направят? Ще те върнат в армията ли? Боже, защо и пред мен нямаше такива възможности?

Кастило не коментира тези думи. Вместо това попита:

— Кога ще стане?

— Ще ми дадат трийсет дни, след като ме върнат на ограничена служба, което ще рече през следващата седмица или десетина дни. Тогава трябва да се съглася на „частично годен“ и бързичко ще се озова в някой офис за донаборници или ще се пенсионирам по болест.

— Значи имаме достатъчно време — успокои се Кастило. — Забрави онези простотии да работиш като наемник, моля те.

Милър кимна.

— Благодаря ти, Чарли — въздъхна той.

— Господи, тази бира така ме изкушава — призна той.

— Тогава се поддай на изкушението — подкани го Милър.

— Това и смятам да направя. Ще си взема една. Ти искаш ли?

Без да дочака отговор, той влезе в хола и се отправи към барчето. Тъкмо вадеше бирите, когато чу телефона да звъни и се върна в стаята. Милър му подаде слушалката.

— Твоят ангел хранител те спасява от изкушението — пошегува се той.

Кастило се протегна към слушалката.

— Кастило слуша.

— Обажда се Мат Хол, Чарли.

— Слушам, господине.

— Две промени в плана — започна Хол.

„За какъв план става въпрос?“

— Слушам, господине.

— Ще мина да те взема в седем и половина, не в осем.

— Моля?

— Казах, че ще мина да те взема в седем и половина, не в осем.

— Къде ще ходим, господине?

— Нали ти казах. В Белия дом.

„Разбира се, че не си ми казал. Каза, че ти ще ходиш в Белия дом. В седем и половина трябваше да се кача на самолета за Филаделфия“.

— Вероятно не съм разбрал съобщението ви, господине.

— Очевидно — отсече Хол. В гласа му прозвуча раздразнение. — Второто е, че президентът настоява да си облечен в униформа.

— Моля?

— Преди десет минути президентът каза, цитирам: „Кажи, ако обичаш, на Чарли да си облече униформата“, край на цитата.

— За какво става въпрос? — попита напълно обърканият Чарли.

— Главнокомандващият не сподели с мен причините за тези свои думи — отвърна Хол. — В седем и трийсет ще те чакам на входа на Седемнайсета. Копчетата и обувките да са лъснати. Бързам, Чарли.

Той затвори.

— Мама му стара! — възкликна Чарли.

— Виждам, че новините са добри.

Кастило не отговори. Приближи се до гардеробната. Милър го чу да мърмори:

— Благодаря ти, „Уест Пойнт“.

Излезе от гардеробната, понесъл огромен калъф за костюм.

— „Благодаря ти, «Уест Пойнт»“ ли каза? — полюбопитства Милър.

— Точно така — потвърди Кастило. — Първото, което научих там, бе, че когато прецакаш нещата, единственото задоволително извинение е „Нямам никакво извинение, господине“. Второто бе да си гладя и чистя униформата в мига, в който я сваля, защото някой гадняр може да те накара да я облечеш, когато най-малко очакваш, затова трябва да е готова.