Уилям Грифин - Ловците

— Тя е права, Чарли — намеси се Милър. — Както ти казах, свиквай да се държиш като надувко.

— Господи! — изпъшка отчаяно Кастило.

— Трябва вече да си свикнал с тази роля — продължи Агнес. — Нали затова е напудреният офис и „Юконът“ на Тайните служби. Това са символите на успеха в окръг Колумбия, Чарли. Средно успелите бюрократи получават места на паркинга, на които са им написани имената. Хората на следващото стъпало се возят в служебен автомобил, но не за да ходят на работа с него. На следващото стъпало ти дават „Юкон“, който карат твоите хора, не служителите от Тайните служби. Каймакът е „Юкон“ на Тайните служби, който е на твое разположение по всяко време на денонощието. Затова Том Макгуайър го уреди. Той знае какви са правилата на играта, а ти гледай да ги научиш колкото е възможно по-скоро.

Кастило поклати глава и попита:

— Том къде е?

Не остана време за отговор. Чу се дискретен звън и червената лампичка на червения телефон започна да примигва.

— На този телефон отговаряш само и единствено ти — уведоми го Агнес.

Кастило направи крачка към огромното бюро и вдигна слушалката.

— Кастило.

— Обажда се Натали Кохън, Чарли.

— Добро утро, госпожо секретар.

— Току-що разговарях по телефона с посланик Лоримър — обясни тя. — Първо позвъних на господин Мастърсън и му казах, че господин Лоримър е бил открит, при какви обстоятелства е бил открит, и го разпитах как роднините ще приемат обаждането ми.

— И какво отговори той, госпожо?

— Каза ми, че човек от посолството в Монтевидео се е обадил на посланика — тъй като той е най-близкият роднина — и му е разказал какво се е случило.

— Не се бях сетил, че може да се получи по този начин — призна Кастило.

— При подобни инциденти се следва установена процедура и тя е била задействана, след като господин Лоримър е бил идентифициран — обясни тя. — Нямало е откъде да знаят, разбира се, че бащата има проблеми със сърцето, нито пък че е пенсиониран посланик.

— Той как е приел новината?

— Добре. И двамата с господин Мастърсън изразяват благодарността си към теб, че си готов да се погрижиш за имотите на господин Лоримър и в Уругвай, и във Франция. Много мило от твоя страна, Чарли.

— Истината е, че ми трябва законно основание да вляза в апартамента му в Париж и в имението в Уругвай, за да видя дали няма да открия нещо. Така може би дори ще успея да потуля някои въпроси, които ще започнат да задават за банковите сметки на Лоримър в Уругвай. — Тя прие новината без всякакво учудване.

— А какво стана с този въпрос?

— Специален агент Юнг имаше сметка в „Лихтенщайнише Ландесбанк“ на Кайманите — била му е необходима, за да си свърши възложената от 4 бр задача. Всичко бе прехвърлено без проблеми. Следващата стъпка е да ги прехвърлим на сметка, открита на мое име. Ще видя дали може да стане още тази сутрин.

— Питам, защото същата стандартна процедура, която се задейства, в случай че някой американец почине в чужбина, се задейства и за защита на авоарите. Дори да сте изнесли парите от Уругвай, направили сте го след смъртта му. По всяка вероятност ще започнат въпроси.

— По дяволите!

— Така. Може би ще успеем да поговорим по този въпрос довечера.

— Моля!

— Ти няма ли да дойдеш в Белия дом?

— Не, госпожо. Знам, че секретар Хол ще присъства, но аз няма да успея.

— Добре. В такъв случай ще поразпитам за проблема и ако нещо изникне, веднага ще ти съобщя.

— Много съм ви задължен.

— Ще се чуем пак, Чарли — обеща държавният секретар и затвори.

Кастило върна слушалката.

— Приоритетът ни в момента е да прехвърлим парите от сметката на Юнг в моята — заяви той. — Трябват ми номерата на новата ми сметка и някой трябва да ми каже как да прехвърлим парите в офшорна банка.

— Кой знае номерата? — попита Агнес.

— Ото Гьорнер от „Тагес Цайтунг“. По-вероятно фрау Шрьодер.

— Те ще ми ги кажат ли, ако им се обадя?

— Малко вероятно, но след като им звънна аз, сигурно ще ти ги кажат. Как да набера международен телефон?

— Ако го знаеш — отвърна Агнес, — просто набираш. След като ми кажеш номера.

Оказа се, че за прехвърлянето на шестнайсет милиона долара от една сметка в друга в „Лихтенщайнише Ландесбанк“ на Каймановите острови са необходими много повече усилия и време, отколкото Кастило бе предполагал.

Тъй като никой не искаше да е извън офиса, когато се обадеше някой от Фулда или Каймановите острови за новопридобитите им средства, за обяд поръчаха хамбургери от „Уенди“. Специален агент Юнг, очевидно готов на всякакви жертви стига парите да бъдат изтеглени от сметката му, с готовност отиде да вземе обяда.