Уилям Грифин - Ловците

Бе съвсем естествено президентът да изпрати Чарли като свой агент, за да открие убийците на Мастърсън и сержанта, също както го изпрати да открие откраднатия „727“.

Само че тя не бе очаквала указа на президента. С един замах на химикалката — по-точно казано химикалката на държавния секретар — президентът бе връчил на Кастило непопълнен чек, с който да прави каквото пожелае, стига да намери и „обезвреди“ убийците. Щеше да се отчита директно пред президента, не дължеше обяснение дори на секретар Хол. Указът му бе осигурил и организация, с която да се разпорежда по свое усмотрение.

Когато секретар Хол й показа документа, тя го прочете, върна му го и възкликна:

— И-ха!

— Сигурно мислиш, че той няма да успее да се оправи, нали? — бе попитал Хол.

— Според мен ще съумее да се справи с терористите, но не съм сигурна дали ще се пребори с Вашингтон — бе отвърнала тя. — Строго секретно по заповед на президента или не, тази работа ще се разчуе и щом слухът тръгне, големите играчи ще наскачат. ФБР и ЦРУ ще получат удар, когато разберат. А пък Монтвейл — най-вече Монтвейл — няма да си намери място.

— Ако беше на негово място, ти как щеше да се почувстваш? Предполага се, че той отговаря за разузнаването, а ето че президентът прави изключение — при това за млад майор, който ще докладва единствено и само на него.

— Монтвейл може и сам да се грижи за себе си — бе отвърнала тя. — Аз се притеснявам за Чарли.

— Да не би да ти се струва, че има нужда от наставник, който да го преведе здрав и читав по пътечките на вашингтонските лешояди? Някой като теб, нали?

— Някой като вас, разбира се — бе повишила глас тя. — Но, да, прав сте, и като мен.

— Защо тогава не помислиш дали да не се прехвърлиш към Звеното за организационен анализ като заместник шеф на администрацията, което ще рече, че не съм бил достатъчно доволен от работата ти и тъй като не мога да те уволня, те повишавам.

— Много добре звучи. Заместник-шеф на администрацията — бе повторила Агнес.

— И тъй като нямам никаква власт над това Звено — нито пък над него — ще предложа идеята на Чарли.

Агнес се обърна към Кастило.

— Да ти кажа, шефе…

— Предпочитам да ми казваш Чарли — прекъсна я той.

— И аз предпочитам да ми казват красавице или прелест моя, но тук не му е мястото. Тук шефът трябва да бъде наричан шефе или господине. Ти избираш.

— Добре де, добре.

— Та исках да ти кажа, шефе, че прогоних всички от етажа, но запазих кабинета на секретаря. Тъй като той го използва по за двайсет минути на месец, това означава, че няма да тръгне един безкраен поток от любопитни хора, които да надничат от асансьора. Освен това ще викна техник да сложи от онези джаджи с електронните карти за нашия асансьор. Когато го направи, ще блокира останалите асансьори, за да не могат да спират на нашия етаж.

— Ти си наистина невероятна — призна Чарли.

— Докато си приказваме, монтират допълнителна обезопасена линия. Вие с Дик и аз ще си имаме отделни, също и Том Макгуайър. Ще има и една в конферентната зала. Казах на новия завеждащ Връзки с обществеността, господин Елсуърт, че ще му осигуря и на него веднага щом имам възможност. Не съм уточнила колко време ще ми отнеме.

— Какво мислиш за господин Елсуърт?

— Умен, корав, опитен, което би трябвало да се очаква от човек, работил години наред с посланик Монтвейл.

Милър изсумтя.

— Защо ли не съм учуден? — подметна Кастило.

— Освен това иска среща с теб, шефе, в мига, в който успееш да го вместиш в натоварената си програма.

— Може ли да не е точно днес? Утре заминавам за Европа — Париж, Фулда, Будапеща и може би Виена. Може пък, докато се върна, да успея да измисля някой хитър начин да го върна на Монтвейл.

— Аз ще удържа фронта — обеща тя. — Само че няма да е безкрайно дълго. Ти колко време ще си извън страната?

— Само два дни. Бих тръгнал веднага, но се налага да поговоря с Хол. Той е пратил да ме повикат, но се връща късно следобеда. — Чарли замълча. — Единственото хубаво в цялата тази работа е, че ще успея да си поговоря с него за господин Елсуърт.

— Чарли — обади се колебливо Агнес, след това събра кураж и продължи: — Чарли, крайно време е да приемеш, че вече не работиш за Мат Хол.

— Когато Мат Хол каже, че иска да ме види, заставам мирно пред него и козирувам.

— Както решиш. Искам обаче да ти кажа, че не си длъжен да го правиш. А лошото в случая е, че няма да е справедливо от твоя страна да молиш Хол да води битките ти с Монтвейл. Той вече няма власт над теб, следователно не носи отговорност за действията ти.