Уилям Грифин - Ловците

— Аз.

Д’Алесандро се замисли и кимна, след това попита:

— А откри ли кои са въпросните хора?

— Нямам никаква представа.

— Нещо не разбирам, Чарли.

— Бях решил, че най-добрият начин да открия кои са, е като открия Лоримър преди тях. Затова тръгнахме да го търсим. Открихме го в Уругвай.

— Уругвай ли каза?

— Точно така, Уругвай — потвърди Кастило. — Освен това открихме, че господин Лоримър е бил посредник — поточно казано посредникът — на момчетата, които забогатели по време на програмата „Петрол срещу храни“. Той е знаел кой колко е взел и за какво.

— Затова са искали да го накарат да млъкне — съгласи се Д’Алесандро. — Защо пък Уругвай?

— Уругвай и Аржентина в момента са истински рай за хората, незаконно придобили средства.

— Знаех за Аржентина и Парагвай, но за Уругвай чувам за пръв път.

— Вик, аз наистина не разбирам какво става. И аз знаех за Аржентина и Парагвай. А ето, че открихме Лоримър в Уругвай. Беше си осигурил нова самоличност — Жан-Пол Бертран — с ливански паспорт, с уругвайско разрешително за постоянно пребиваване в страната, имаше си имение. Всички бяха убедени, че се занимава с търговия на антики.

— Хитро — отбеляза Вик.

— Освен това е успял да смъкне почти шестнайсет милиона от онези типове.

— Ти така и не ми каза кои са онези хора.

— Не разполагам с нито едно име, Вик — призна Кастило. — Както и да е, щом открихме Лоримър, организирахме операция по репатрирането му.

— Макнаб е изпратил хора там, така ли? Не съм чул абсолютно нищо. Кого е изпратил?

— Никого. Нямах време да чакам да се организират и наумуват. Заминах с каквото и когото разполагах в момента.

— Кой по-точно?

— Кранц и Кенсингтън вече бяха там като свързочници. Използвах ги. Имаше и двама агенти от Тайните служби, един от Агенцията за борба с наркотиците, агент от ФБР и Брадли.

Д’Алесандро насочи пръст към Брадли, който надигаше бутилка бира „Корс“, и изви вежди.

— Да, същият този Брадли — потвърди Кастило, след това продължи: — Шефът на ЦРУ в Буенос Айрес ни помогна, освен това разчитах на услугите на един аржентинец — бивш служител на ДРУ. Прецених, че или трябва да се действа на секундата, или губим по точки. Бях решил, че ако успея да открия Лоримър, ще спипам лошите.

— Ясно. И какво щяхте да правите с Лоримър?

— Да го върнем в Щатите.

— Как?

— Разполагахме с „Лиъра“ — нали го видя?

— Пътували сте с него до Южна Америка?

— На връщане от Европа — уточни Кастило.

— Минали сте с него два пъти над Атлантическия океан? — попита слисаният Д’Алесандро.

— Беше доста интересно — отвърна Кастило. — Джейк Торине каза, че ще се справим, и наистина се справихме. В Уругвай взех назаем един „Джет Рейнджър“…

— Последния път, когато „взе назаем“ хеликоптер, за малко да опознаеш затвора „Левънуърт“ в Канзас отвътре — натякна Д’Алесандро. — Интерпол търси ли те, Чарли?

— Не. Този път наистина взех хеликоптера назаем от приятел.

— А той ще си мълчи ли, когато започнат да му задават въпроси?

— В негов интерес е да си трае.

Д’Алесандро сви рамене с надеждата наистина да е така, макар да личеше, че не е напълно убеден.

— Планът ни бе да хванем Лоримър в имението, да го натоварим на хеликоптера, да го върнем в Буенос Айрес, да го прехвърлим на „Лиъра“ и да го докараме в Щатите. Бившият служител на ДРУ беше уредил да излетим от Аржентина, без да ни задават излишни въпроси.

— Само че нещо се е объркало, така ли? Дори най-точните планове и „Специални операции“ се скапват понякога.

— Тъкмо го бяхме накарали да отключи сейфа, когато някой завря един „Мадсън“ през прозореца и започна да стреля. Уцели Лоримър с два куршума в главата, човекът от ДРУ отнесе един в ръката. След това Брадли ликвидира стрелеца с изстрел от „Ремингтъна“ на Кранц, а след него и приятелчето му. И двамата ги целна в главите. Той ми спаси задника, Вик.

Д’Алесандро погледна Брадли.

— Можеш да приемеш, че съм оттеглил всичко, което казах за трогателната ти невинност — заяви той.

— Просто си вършех работата — рече скромно ефрейтор Брадли.

Д’Алесандро изви вежди, ала премълча.

— А докато Брадли им е гърмял главите като тикви с пушката на Сиймор, къде беше самият Сиймор?

— Бяха му видели сметката с гарота — отвърна тихо Кастило.

— Не може да бъде! Как, по дяволите, се е случило? Кранц не беше аматьор!

— Очевидно и онези типове не са били аматьори. Гаротата беше от неръждаема стомана, с дръжки.