Уилям Грифин - Ловците

Изражението на Юнг красноречиво показа, че Кастило е уцелил болното му място.

— Важното в момента е, че не ти се вярва, че имам право да ти давам заповеди. Така ли?

— Според мен нямаш законно основание — потвърди Юнг.

— Ами ако получа? Това ще промени ли нещата?

— Как ще стане?

Кастило се настани на канапето до ефрейтор Брадли и посегна към телефона. Набра номер, който помнеше наизуст.

— Обажда се К. Г. Кастило — представи се след малко той. — Секретар Хол все още ли е с президента? — Бихте ли ме свързали, ако обичате?

— Чарли се обажда, господине. Моля да ме извините, че ви прекъсвам. — Юнг ще бъде по-спокоен за парите, които обсъждахме одеве, ако влезе в екипа на Звеното за организационен анализ и е под моето командване. Това ще представлява ли проблем?

— Колкото по-бързо, толкова по-добре, господине. Когато банките отворят утре сутринта. А пък тази вечер би било още по-добре.

— Ще бъде с Милър. Тук, в моя апартамент, господине.

— Слушам, господине.

Последва мълчание от шейсет секунди.

— Добре, господине. Много ви благодаря, господине.

— Не, господине. Заминавам за Филаделфия, а след това за Билокси. Може би още тази вечер, ако има как да се придвижа от Филаделфия до Билокси. Накратко, веднага щом мога, господине.

— Слушам, господине. Ще ви уведомя и двамата със секретар Кохън веднага щом се появи възможност.

— Слушам, господине, добре, господине. Много ви благодаря, господине.

Кастило върна слушалката на мястото й и погледна Юнг.

— Секретар Хол ми каза, че президентът се с обадил лично на директора на ФБР. Ще нареди или на него, или на заместника му да бъдеш прехвърлен в Звеното по организационен анализ. Или директорът, или заместникът му ще ти позвънят и ще те уведомят. Така ще трябва да изпълняваш заповедите ми. Някакви въпроси?

Юнг поклати глава.

— И така, приветствам те с добре дошъл в Звеното по организационен анализ, господин Юнг — поздрави го престорено официално Кастило. — Надявам се кариерата ти с нас да се радва на същия дълъг живот, както и самото Звено — с други думи, може би още две или три седмици.

Торине се изсмя. Останалите също прихнаха.

Усмивка — едва забележима — премина по устните на Юнг.

— Веднага щом имам възможност — след ден или два — ще открия още една сметка в „Лихтенщайнише Ландесбанк“ — обеща Кастило. — Ще изтеглим парите от сметката ти възможно най-бързо.

Юнг кимна.

— Ходил ли си някога в Ленгли, Юнг? — попита Милър.

Юнг поклати глава.

— Ще те заведа — обеща Милър, след това реши друго. — По-добре тая работа да я свърши Том Макгуайър, защото той се оправя там по-добре от мен.

— Знаеш ли къде да го намериш?

Милър кимна.

— Помоли го да свърши тази работа — рече Чарли. — Дали ще бъде много трудно да се свържа с Вик Д’Алесандро?

Милър му подаде мобилен телефон. Кастило се приближи и го взе.

— Натисни седмицата — обясни Милър.

— Не знам кога ще успея да стигна до Билокси — призна Чарли. — Иска ми се да се видя с Вик, преди да се срещна със семейство Мастърсън.

— Сигурно ще стане в малките часове, когато пристигнем — намеси се Фернандо. — Ако тръгнеш с мен, ще стигнеш по-бързо, отколкото с някой граждански полет.

— Първо искам да отида във Филаделфия — призна Чарли.

— Джак също — напомни му Фернандо. — Жена му е при майка си във Фили. Маршрутът ще бъде „Гейгън“ — Фили. След като видиш приятелката си, тръгваме от Фили за Чарлстън и там оставяме полковника. След това летим от Чарлстън за Сан Антонио. Пътьом ще те оставим в Билокси.

— Ще пътуваш за Чарлстън през Филаделфия ли? — обърна се Чарли към Торине. — Не можеш ли да вземеш самолет оттук?

— Най-старият член на дръзкия екип — отвърна Торине, — след като току-що се върна от околосветско пътешествие, изобщо не е в състояние да изтърпи паспортен контрол и митническа проверка, още повече че си носи едно „Узи“ и цяла каса бренди, за които не ми се иска да давам обяснения.

Кастило се разсмя.

— Необявено бренди значи?

— Фернандо ми каза, че си купил за баба си каса аржентинско бренди за дванайсет кинта на бутилка. Реших, че щом е достатъчно добро за баба ти, ще бъде доста интересен начин да изразя обичта към съпругата си.

— Брендито е супер — потвърди Кастило. — А най-хубавото е, че не е френско.

— Светът е толкова тъжно място, Чарли, след като се налага да бойкотираме продуктите на онези, които са те прецакали, като са те научили да си пийваш, но няма друг начин.