Уилям Грифин - Ловците

— Отлична идея, господин президент — съгласи се посланик Монтвейл.

— Говори с тях колкото е възможно по-скоро, Чарли. Моля те — настоя Натали Кохън.

— Разбира се, госпожо.

Президентът се изправи, заобиколи бюрото и подаде ръка на Кастило.

— Благодаря ти, Чарли. Справи се чудесно. Прибери се и си почини. След това измисли къде да скриеш шестнайсетте милиона, докато ти потрябват.

Стая 404 Хотел „Мейфлауър“!

„Кънектикът авеню“ 1127,

Сз Вашингтон, окръг Колумбия

20:15, 1 Август 2005

Когато майор Кастило отвори вратата на апартамента си — в хотела наричаха 404 „апартамента за администратори“; състоеше се от хол, огромна спалня, малка трапезария и втора спалня, — той откри полковник Джейкъб Торине, изтегнат на едно от канапетата, да гледа „Факторът О’Райли“ по новинарския канал „Фокс“. Полковникът бе качил крака на масичката, стиснал в дясната ръка бутилка „Хайнекен“, подпряна на гърдите му.

Ефрейтор Лестър Брадли от морската пехота на САЩ се бе настанил до него, опънал крака на пода, стиснал наполовина изпита бутилка кола. Димеше с огромна тъмнокафява пура.

„ Одеве не успяха дами се накарат, помисли си Кастило. Само че ако някой влезе и види малкия с тази пура, със сигурност ще ме обвинят в развращаване на малолетни “.

Очевидният снабдител на Брадли, Фернандо Лопес, също димеше с пура, седнал срещу специален агент Дейвид У. Юнг — младши от ФБР, докато играеха шах. Специален агент Джак Бритън от Тайните служби ги наблюдаваше развеселен; струваше му се, че малкият се опитва да се докара пред Лопес.

Майор Х. Ричард Милър — младши, в цивилно облекло, се бе отпуснал на един фотьойл. Левият му крак, в дебела превръзка бе подпрян на масичката. Милър и Кастило бяха колеги и съквартиранти в Уест Пойнт. На няколко пъти бяха служили заедно, за последно в „Нощни наблюдатели“, частта, известна като 160-ти авиационен полк за „Специални операции“.

Всички се обърнаха към Кастило.

— Къде е гипсът? — обърна се Чарли към Милър.

— Смилиха се над мен и го махнаха. Сега ме омотаха в безкрайни метри гумирана марля.

— Как е коляното?

— Времето ще покаже — отвърна възмутен Милър. — Кажи как мина при президента?

— Доколкото разбрах, няма да ни изпратят в Аляска да броим снежни топки — оповести Кастило.

— Ти наистина ли си въобразяваше, че има такава опасност? — обади се Торине.

— Всъщност нося ви съобщение от главнокомандващия — рече Чарли. — Цитирам: „Добре свършена работа, благодаря ви“. Край на цитата.

— А ти какво очакваше, Чарли? — попита Торине.

— Изгубихме Кранц, гръмнаха Лоримър, преди да успее да ни каже и дума — обясни Кастило. — Как е възможно подобно нещо да бъде наречено „добре свършена работа“?

— Нали откри копелето — намеси се Милър. — Така елиминира заплахата за семейство Мастърсън. Това е наистина добре свършена работа, Чарли. И според мен, и според всички останали.

— Кажи, гринго, може ли двамата с Бритън да се прибираме? — попита Фернандо. — Можем да се опитаме да спасим онова, което е останало от браковете ни.

— Президентът каза ли нещо друго? — обади се отново Торине.

— Монтвейл беше там — уведоми ги Кастило.

— И?

— Хол и Натали Кохън.

— Посланикът оплю ли красноречиво начинанието ни? — не спираше с въпросите Торине.

Кастило се разсмя.

— В интерес на истината, той ви нарече — нас — „дързък екип“.

— Сериозно? — учуди се Торине. — Ще го преживея.

— Трябва да ви призная, че се опита да ни превземе — Звеното за организационен анализ.

— Мама му стара! — възкликна Торине.

— Не се получи — успокои го Кастило. — Президентът бързичко прекъсна домогванията му.

— И какво ще стане сега с нас? — полюбопитства Милър.

— Все още сме на линия — отвърна Чарли. — Президентът ясно подчерта този факт. — Погледна Милър. — Нали полковник Торине ти разказа всичко, Дик?

Милър кимна.

— Дейвид, имаме ли някой документ с подписа на Лоримър? — попита Чарли.

Юнг кимна.

— Щом имаш възможност, го занеси в Ленгли — нареди Кастило. — Което ще рече веднага. Нещо с подписа на Лоримър и банковите документи, както и да се казват.

— Защо? — попита Юнг.

— За да могат най-добрите фалшификатори на Агенцията да лепнат подписа на Лоримър върху облигациите, за да изтеглим парите. Ще влязат в бюджета ни.

— Чудесна идея — отбеляза Торине. — Петнайсет милиона и седемстотин хиляди долара е хубав кръгъл бюджет. Какво ще правиш, когато Монтвейл разбере за тях? Да знаеш, че ще разбере.