Уилям Грифин - Ловците

— При най-незначителния опит да създаваш неприятности или ако откажеш да отговаряш направо без колебание, аз или някой от останалите господа ще ти пусне ток отново. Разбра ли ме?

Кениън кимна.

— Когато ти се задава въпрос, ще отговаряш на глас с „Да, господине“ или „Не, господине“. Разбра ли ме?

Кастило забеляза гнева в очите на Кениън. Само че страхът надделя.

Затова кимна и отговори:

— Да, господине.

— Имаш ли някакви въпроси, Дебелак?

На Кениън му трябваха трийсет секунди, за да отговори. Оказа се, че това е достатъчно време, за да си върне част от куража.

— Искам да знам какво става тук, Кастило — попита той. Къде съм и къде отиваме? Казано ми беше, че идваме да видим новия ти самолет.

— Въпросите станаха три — отвърна Чарли. — Отсега нататък, когато ти позволя да зададеш въпрос, означава, че имаш право на един въпрос. Тъй като нямаше представа за това правило, ще отговоря и на трите ти въпроса.

— Къде сме? Намираме се на приблизително шест хиляди метра височина и летим към Флорънс, Колорадо. Ще стигнем до онова, което става тук, след малко. Друг въпрос?

— Флорънс в Колорадо ли? Какво има във Флорънс, Колорадо?

— Това са два въпроса, Дебелак. Не ме карай да повтарям. Следващия път, в който зададе два въпроса, специален агент Юнг, му пуснете ток.

— Слушам, господине.

— Тъй като въпросите ти са свързани, ще отговоря. Във Флорънс, Колорадо, се намира федералният затвор със строг режим. Ти чувал ли си за него, Дебелак?

— Не — отвърна нетърпеливо Кениън.

Кастило вдигна показалец.

— Не, господине — поправи се бързо Кениън.

— В затвора на Флорънс са събрани много лоши хора. Там не се позволяват контакти с останалите затворници и имаш право да излезеш за час, за да се разтъпчеш. През месец на семействата им се позволява да ги посетят за един час, стига да са се държали прилично.

— А като казвам много лоши хора, говоря за Робърт Хансън, агента от ФБР, който бе хванат да шпионира в полза на руснаците, и — това ще те заинтересува — и Омар Абдел-Рахман и Рамзи Юсеф, ислямските терористи, които избомбиха Световния търговски център през 1993 година. Те ще стоят там до края на живота си без право на помилване. Лично аз смятам, че предателите и терористите и всичките им помощници трябва да бъдат екзекутирани, но съдът се оказва прекалено благосклонен към тези боклуци. Може и в твоя случай да проявят благосклонност.

— Но лично аз не бих разчитал на подобно нещо, Дебелак. Ти си бивш офицер от армията. Знаеш, че не е трябвало да вършиш онова, което си свършил. — Не мога да си представя съдебни заседатели — особено тексасци — да препоръчат каквато и да е благосклонност към теб. Да искаш да питаш нещо?

— Нямам никаква представа какви ги говориш — отвърна Кениън, събрал малко повече кураж.

— Следващия път, когато излъже, му пусни ток, Юнг.

— Слушам, господине.

— Дебелак, нали нямаш намерение да отричаш, че си изпратил 1 950 000 от твоята сметка в „Каледониан Банк енд Тръст Лимитед“ на Каймановите острови, която си си въобразявал, че никой няма да проследи, до джамията „Ари-Тег“ в Истън и религиозната група, дето се е свързала с мюсюлмански терористи?

Кениън пребледня и се ококори.

— Така ли е? — настоя Кастило.

Дебелака се изправи рязко и повърна на пода.

— По дяволите! — възкликна отвратен Едгар Дешамп.

— Върви обратно в тоалетната, Дебелак — нареди Кастило. — Вземи салфетки и почисти тази гадост.

Кениън вдигна стегнатите си от белезниците ръце.

— Забелязах — отвърна Кастило. Неприятната миризма бързо се разпространяваше. — Какво от това? Побързай. Ще ми овониш самолета.

Кениън се изправи от ниското канапе и тръгна към задната част.

— Май нещо е ухапало Дебелака по задника — отбеляза Дешамп.

Останалите се разсмяха.

Кениън се върна със салфетките, отпусна се на колене и започна да попива повърнатото. Не каза и дума.

Юнг, покрил устата и носа си с кърпичка, се изтегли в предната част на пътническия салон, за да донесе ароматизатор, след това го изпръска целия.

Когато Кениън прецени, че е приключил, погледна Кастило и той поклати глава.

— Чисто, Дебелак, казах чисто — рече натъртено той.

Кениън се връща още три пъти до тоалетната, за да вземе салфетки, и търка дълго преди Кастило да нареди:

— Сядай.

— Добре, та докъде бяхме стигнали, преди Дебелака да освини? — попита той.

— Нямах представа, че онези хора във Филаделфия са терористи — изломоти Кениън.