Уилям Грифин - Ловците

— Върви да му отвориш, Дик — помоли Кастило. — Аз ще изключа.

Деветдесет секунди по-късно полковник Торине надникна в пилотската кабина.

— Не си спомням да съм ти давал разрешение да си развяваш коня на самолета ни, подполковник.

— А аз не си спомням военновъздушните сили да разрешават на старци като теб да управляват „F–15D“ — отвърна Кастило и подаде ръка на Торине.

— Само ако са с чин полковник — отвърна Торине. — Надявам се с това твърдо приземяване да не си скапал самолета.

— Кацнах като по учебник, Джейк, и ти го знаеш много добре.

— На това му се вика късмет на начинаещия — отвърна Торине. — Обади се Агнес и ми съобщи, че се тръгнал насам, а после при гаучосите. Само че не ми каза защо.

— Открихме кой е дал парите на „лудите глави“ в Пенсилвания, за да си купят бомбено убежище — призна Чарли. — Оказа се, че навремето е бил съученик на Фернандо.

— Става интересно — отбеляза Торине. — Сигурно затова Фернандо — и трима агенти от Тайните служби — чакат в сградата на наземен контрол. Какво ще правим сега?

— Почти през цялото пътуване мислих по този въпрос — отвърна Кастило. — Имам една идея. Може и да не е блестяща, но нищо друго не успях да измисля.

— Ще споделиш ли нескопосаната си идея с мен?

Кастило освободи предпазните колани и се изправи.

Срещна погледа на Торине.

— Да. А след това — ще използвам пилотския лаф — направо съм бръмнал, така че кажи, ако греша.

— А, не знам — вдигна ръце Торине. — Има какво да се желае от теб по отношение на летенето, но от време на време ти хрумват доста прилични идеи.

Кастило му даде знак да минат в пътническия салон.

Милър бе седнал на една от кожените седалки близо до вратата. Дохърти бе срещу него. Дешамп и Юнг се бяха опънали на канапетата. Направиха място на Торине и Кастило.

— Сварих се, шефче — обади се Дешамп.

— Ей сега ще включат климатика — обеща Кастило и добави: — Не познаваш Джейк, нали?

— Не — отвърна Дешамп, — но знам, че е свестен тип. Когато пищовлията Юнг го видя, вдигна очи към небето: „Благодаря ти, господи!“

Милър и Торине избухнаха в смях.

— Ще повикам и останалите — предупреди Кастило. — Преди това, инспектор Дохърти, искам да сте наясно, че онова, което ще предложа, е, по всяка вероятност — не, със сигурност — незаконно. Не очаквам да го приемете. Но очаквам да си държите езика зад зъбите. Когато ми трябва мнението ви, ще ви попитам. Разбрахме ли се?

Дохърти сви устни, но кимна.

Кастило също кимна и се приближи до вратата.

Наземните техници включваха допълнителен източник на ток и връзка за климатик.

Кастило надигна глас, за да могат хората да го чуят.

— Проверете добре дали работи — нареди той. — Ще имаме среща и ще останем вътре известно време.

След това погледна към сградата и размаха ръка. Не видя нито Лопес, нито агентите от Тайните служби, но след малко братовчед му отвори вратата и последван от трима мъже в сиви костюми, се отправи към „Гълфстрийма“.

Когато всички бяха на борда, Кастило затвори вратата.

— Знам, че се събрахме доста хора — започна той, — но съм почти сигурен, че никой не ни подслушва.

Останалите се разсмяха.

— Де да можех през целия полет да стоя тук — продължи той и всички се засмяха любезно.

Събра мислите си и продължи:

— И така, онова, за което ще говорим, е строго секретно но заповед на президента. Нямате право да обсъждате или разказвате онова, което чуете, без личното ми разрешение. Ясно ли ви е?

Погледна всеки поотделно и изчака кимването му.

— Някои от вас знаят, че американски мюсюлмани от джамията „Ари-Тег“ във Филаделфия — група, за която е известно, че поддържа връзки с терористи — са закупили ферма, близо до Филаделфия, където да имат сигурно убежище, когато бъде детонирана ядрена бомба САБД…

— И така — завърши обясненията Кастило, — след като вече сте наясно как възнамеряваме да процедираме с господин Кениън, ви давам деветдесет секунди, за да решите дали ще участвате или не.

— Онези от вас, които по някаква причина решат, че не могат да участват в операцията, могат да тръгват. Няма да им се отрази по никакъв начин, стига да не разкриват нищо от чутото и да не възпрепятстват мисията.

— Не ми е приятно, че говоря така надуто, но е заложено много и всеки, който посмее да си отвори устата, ще бъде съден за издаване на строго секретен материал. Съдебен процес ще има, независимо какво ще се случи с мен.

— Когато ви казах, че имате деветдесет секунди, говорех напълно сериозно.