Уилям Грифин - Ловците

— Чакайте малко — спря го Дохърти. — Господин Дешамп показа на господин Кениън две ясни снимки, едната цветна, другата черно-бяла, на бял мъж, приблизително на четирийсет и пет, около метър и седемдесет и пет, приблизително осемдесет и пет килограма, а господин Кениън потвърди, че въпросният човек е бил с Касиди в хотела. Мъжът очевидно е познат на господин Дешамп, но за нас с подполковник Кастило е непознат.

Дешамп обърна гръб на Кениън и изрече само с устни „Сунев“.

Дохърти се обърка, но бързо направи връзката. След това се усмихна. Накрая усмивката му изчезна.

— Какво мислите за добрия си приятел сега, Кастило? — попита доволно той.

— Никога не съм казвал, че ми е добър приятел. Казах ви само, че няма да ви дам сведения за него — отвърна Кастило. След това погледна Дешамп и възкликна:

— Бинго!

— Бинго, шефче, и още как — потвърди Дешамп.

Дохърти отново се обърна към Кениън:

— Казвате, че Касиди ви е заговорил на бара в хотела.

— Точно така.

— Мъжът от снимката, която ви показа господин Дешамп, дойде ли с него?

— Не, господине.

— Казахте, че поискал от вас услуга. Каква е тази услуга?

— Каза, че имал малък проблем с парите и искал да направи добро за една джамия във Филаделфия.

— Затова поиска от вас да прехвърлите по сметка на джамията два милиона долара от сметката си в „Каледониан Банк енд Тръст Лимитед“, така ли? — попита Дешамп.

— Каза, че било за кратко — отвърна Кениън. — Знаех, че лъже. Но какво можех да направя?

— Да, наистина. Какво можете да направите? Ако не му свършите работа, той ще съобщи на данъчните, че сте били много лошо момче, нали така?

Кениън сви рамене и кимна.

— Освен това сте разполагали с четирийсет и шест милиона от парите, дошли от „Петрол срещу храни“, които са били в „Каледониан Банк енд Тръст Лимитед“. Ако се намесят данъчните, ще изгубите и тях, прав ли съм?

— Какво очаквате да кажа?

— Разпитът на Филип Дж. Кениън III се прекратява в деветнайсет и петнайсет на 12 август 2005 година. Присъстващите по време на разпита са непроменени — обяви Дохърти и взе касетофона от коленете на Кениън.

— Върви в тоалетната, Дебелак — нареди Кастило. — Затвори вратата и остани там.

— Ами дрехите ми?

Кастило посочи тоалетната.

Кениън се изправи непохватно и тръгна гол по пътеката.

— Какво ще правим с него? — попита Кастило, след като вратата се затвори.

— Мен ли питате, подполковник? — намръщи се Дохърти.

— Защо не? Вие сте в криминалния бизнес, аз съм в терористичния. Искам само да ви кажа, че онзи нещастник може да е всякакъв, но не е терорист.

— Той е съконспиратор — уточни Дохърти. — И съучастник, преди и след деянието.

— Както кажете. Та какво ще правим с него?

— Някой интересува ли се от мнението ми? — попита Дешамп.

— Не съм забелязал — отвърна сериозно Кастило.

— Да ти го начукам, шефче — отвърна добродушно Дешамп. — След като държите да чуете мнението ми, искам да предложа Джон да се свърже с експерти по разпитите, които да измъкнат от Дебелака всичко, което знае, като двамата господа — той кимна към агентите от Тайните служби — след като бъдат надлежно инструктирани, ще присъстват по време на разпитите.

— Записите от разпитите да бъдат предадени на ЗОА — нареди Кастило. — В никакъв случай да не попадат в ръцете на прокурор, преди да решим какво ще правим.

— Това последното никак не ми харесва — заяви Дохърти.

— И аз си помислих, че няма да ви хареса — отвърна Кастило. — Какво се опитвате да кажете?

— Ще направим, както каза Едгар — продължи Дохърти.

— Какъв е рискът да звънне на някого по телефона и да изплаче за помощ?

— Ще му кажем, че телефоните му ще се подслушват, че човек от Тайните служби ще го дебне денонощно, докато приключим с него, че ако пак реши да се прави на лошо момче, на секундата заминава за затвора във Флорънс и остава там, докато свят светува — реши Кастило.

Погледна Дохърти.

— Добре — съгласи се инспекторът. — А сега какво? Какво ще правим?

— Връщаме се в Мидланд, за да вечеряме с баба ми. Утре сутринта летим за Буенос Айрес.

Дохърти кимна.

Кастило надникна в пилотската кабина.

— Как мина? — попита Торине.

— По-добре, отколкото се надявах. Утре рано сутринта тръгваме за Буенос Айрес.

— Мина ми през ум, че ще стане така. Няма проблем.

— За колко време ще се върнем в Мидланд?

Торине посочи Милър.

— Докато този еднокрак пилот ни свали от девет хиляди метра — заяви Торине. — Досега описвахме един хубав голям кръг около северната част на Тексас. — Той погледна Милър. — Младши, започни плавно спускане.