Уилям Грифин - Ловците

— Слушам, господине, полковник. За мен е истинско удоволствие, господине — избърбори Милър и посегна към контролния лост.

Международно летище „Хорхе Нюбъри“

Буенос Айрес, Аржентина

18:40, 13 Август 2005

Бе ясна зимна нощ над Аржентина, докато се спускаха към обления в светлини Буенос Айрес. Дори успяха да различат жълтите светлини по магистралата към Пилар.

Тръгнаха от ранчото „Дабъл Бар Си“ в шест, след като изядоха огромна закуска, за която настоя доня Алисия.

Дик Милър остана разочарован, че не може да замине с тях — Кастило искаше да разкаже на посланик Монтвейл за „разпита“ на Филип Дж. Кениън III и да се върне в комплекса „Небраска“, за да се оправя с всичко непредвидено — и бе доста изкушен, когато полковник Джейк Торине се обади да изпратят „тренировъчен“ „F–15D“, за да го вземе от Мидланд и да го откара до военновъздушна база „Андрюс“ край Вашингтон.

Кастило бе загрижен за ръката на Юнг и дълго мисли как най-тактично да го остави в Щатите, без да охлади ентусиазма му, ала накрая прецени, че ще му трябва в Южна Америка, за да помогне при напасването на отделните части от загадката и да се разправя с главен инспектор Ордьонес в Уругвай.

Вечерята в „Дабъл Бар Си“ се оказа изключително приятна — дори Джон Дохърти не скри, че е прекарал приятно — въпреки че Фернандо Лопес едва не се задави, когато доня Алисия заяви:

— Това е тя, старостта! Как не се сетих по-рано? Нали помните Филип Кениън. Карлос, помниш ли го? Бяхте заедно скаути. Вчера го срещнахме в клуб „Петролиъм“ и ако не бях толкова разсеяна, щях да го поканя и него. Колко щеше да се зарадва да те види.

Когато всички се качиха в „Юконите“ на Тайните служби, доня Алисия подаде на Кастило пакет, увит във фолио. Вътре имаше ребра на скара.

— За Рикардо, Карлос — настоя тя. Не бе забравила специален агент Рикардо Солес от Агенцията за борба с наркотиците. — Предай му много поздрави и му кажи да ги затопли в микровълновата, ако няма подръка скара.

— Ще му намерим скара, бабо — отвърна Кастило.

На път към летището минаха покрай клуб „Сам“. Кастило не спираше да мисли за храна; сигурно заради ребрата.

— Някой да има карта за „Сам“? — попита той.

Инспектор Дохърти призна, че има.

— Бихте ли ме върнали до клуба? — помоли Кастило. — Вече е отворен.

Половин час по-късно Кастило излезе от „Сам“ с две малки чувалчета брашно за палачинки и няколко литра кленов сироп, последван от полковник Торине, който носеше пликове, пълни с тениски и шорти, огромно количество шоколади и вафли и подплатено дънково яке.

Приключиха бързо на митницата и излетяха няколко минути след осем. Първата им спирка беше в Кито, Еквадор, по средата между Мидланд и Буенос Айрес. Кацнаха там в 13:35.

Докато похапваха печено на скара пиле, агент Юнг от ФБР се обърна към инспектор Дохърти със самодоволно изражение.

— Преди да пристигнем в Буенос Айрес, инспекторе, няма да е зле да ми предадете пистолета си.

— Откъде-накъде?

— Защото, в противен случай, на митницата ще ви го конфискуват.

— Това не важи ли и за теб?

— Аз съм с дипломатически паспорт — отвърна ухиленият Юнг. — А вие не.

— Пищовлията Юнг ти го начука, Джон — засмя се Едгар Дешамп.

— Ами ти? — предизвика го Дохърти.

— Аз вече предадох моя — отвърна Дешамп. — След като е така любезен да пренесе незаконно и твоя, предлагам да започнем да му викаме официално Многоръкия пищовлия.

Излетяха отново в 15:10. Пет часа и трийсет и две минути по-късно, Кастило — стараеше се много да приземи машината без всякакви грешки и пропуски — кацна доста тежко на „Хорхе Нюбъри“.

— Заради двата часа разлика — обърна се Джейк Торине към Кастило — ще запише в бордовия дневник, че сме кацнали в 18:45 местно време. И тъй като съм страхотен пич и нямам никакво намерение да нараня чувствителен нисшестоящ колега, няма да правя забележки за отвратителното ти кацане.

Както и миналия път, Пол Сиено и Рикардо Солес ги чакаха с вече познатия им мерцедес „Трафик“, който отново бе представен за ван, извозващ туристи до отдалечено имение.

Щом минаха през митническа проверка и паспортен контрол, всичко се промени. Очевидно Сиено бе страхотен почитател на Едгар Дешамп и много се зарадва, когато ги видя.

„Нуестра Пакеня Каза“

Кънтри клуб „Майерлинг“

Пилар, провинция Буенос Айрес, Аржентина.