Уилям Грифин - Ловците

19:25, 13 Август 2005

Щом влезе в къщата, Дешамп бе топло посрещнат от Сузана Сиено и едва забележимо по-малко възторжено от Алекс Дарби.

Кастило също бе посрещнат с радост. Макс толкова се зарадва да го види, че скочи, подпря лапи на гърдите му и го събори, а след това облиза цялото му лице.

Кастило се опитваше да се изправи, когато Ерик Кочиан заслиза по стълбите и заяви на висок глас:

— Виждам, че баш тъмничарят е пристигнал.

— Извини ме, че се опитвам да те опазя жив, чичо Ерик — озъби се Чарли.

— Всеки, който най-безсрамно си позволява да краде обичта на кучето на друг, заслужава презрение — продължи да се заяжда Кочиан.

— Ерик Кочиан, Джон Дохърти — представи ги Кастило. — Сигурен съм, че вие двамата ще станете първи приятели.

— Това да не би да е даскалчето с черните дъски? — попита Кочиан. — Познах го по гласа.

— А двамата господа, инспектор Дохърти — продължи Кастило, — са от вашия бранш. Шандор Тор, бивш инспектор от полицията в Будапеща, и полковник Алфредо Мунц, бивш шеф на аржентинското ДРУ, което е нещо като ФБР и ЦРУ на едно място.

— Знам какво е ДРУ — озъби се Дохърти, докато подаваше ръка.

— Карлос, едва ли си имал време да видиш семейството ми — обади се Мунц.

— Напротив — отвърна Кастило и бръкна в куфарчето си, за да извади лаптопа. — Държа да те предупредя, че сигурно ще искат да останат в Щатите.

Той се обърна към компютъра, намери каквото му трябваше и го подаде на Мунц.

— Снимките са много. Просто натисни, когато искаш да минеш на следващата.

Мунц погледна първата и я показа на Тор. На нея бяха дъщерите му, облечени в бели дрехи на готвачки, с огромни бухнали шапки, докато печаха пържоли на скарата, а сеньора Мунц и доня Алисия, прегърнати като сестри, ги наблюдаваха усмихнати.

— Това е баба ми, Алфредо — обясни Кастило.

Мунц разгледа двайсетте снимки една по една и върна лаптопа на Кастило.

— Иска ми се да те целуна, Карлос — каза Мунц, — а след това да убия Певснер бавно и много мъчително.

— Не прави нито едното, нито другото, много те моля — усмихна се Кастило. — Инспектор Дохърти ще остане с грешно впечатление, а Певснер може би не е — и сигурно не е — виновен.

Юнг извади пистолетите на Дохърти и Дешамп от куфарчето си, върна им ги, при което Дарби подхвърли, че ако ги носят, може да си имат проблеми, но нямало да има проблем, ако се движат с автомобил на посолството с дипломатически номера, които да им гарантират имунитет, в случай че Федералната полиция реши да ги спре.

Кастило, следван по петите от Макс, извади две бутилки бира от хладилника и тръгна към quincho; Сузана му беше казала, че ефрейтор Лестър Брадли е дежурен при радиото.

Щом Кастило влезе, Брадли скочи, козирува и поздрави:

— Добър вечер, подполковник. Днес аз съм дежурен.

— Свободно — отвърна Кастило и се постара да потисне смеха си. Не успя. Усмихна се широко и подаде на Брадли бутилката бира. — Пийни с мен една бира, Лес.

Когато забеляза, че Брадли се притеснява, Кастило продължи:

— Най-добре да си запишеш, ефрейтор. Когато старши офицер ти подава бира и ти нарежда да пиеш, означава, че не подлежиш на наказание, задето пиеш по време на дежурство.

— Слушам, господине. Благодаря ви, господине.

— Чува ли се нещо от Щатите, Лес? — попита той.

— Преди около час дойде съобщение от майор Милър, което трябва да ви предам веднага щом пристигнете. Предадох го на старши сержант Дейвидсън, господине.

— След като аз съм тук, а Дейвидсън го няма, защо не ми го предадеш?

— Слушам, господине. Цитирам: „Канарчето се оказа много сладкогласо“ край на цитата. Майор Милър каза, че вие ще разберете какво означава, господине — завърши Брадли.

— Да, разбрах — потвърди Кастило. — Лес, би ли отишъл да доведеш — много дискретно — госпожа Сиено, господин Дарби, старши сержант Дейвидсън и господин Солес? Аз ще поема радиото.

— Слушам, господине. — Брадли скочи и се отправи към вратата. След това спря и много внимателно остави бутилката бира на пода. — Най-добре да я оставя тук, господине. Старши сержант Дейвидсън може и да не разбере, че имам вашето разрешение да пия по време на дежурство.

— Правилно, ефрейтор — съгласи се подполковник Кастило.

Когато всички се събраха, Кастило попита дали има нещо, което да намеква за предстоящо нападение над вилата, и дали са забелязали коли, които да обикалят и следят.

— Абсолютно нищо, подполковник — отвърна Дейвидсън. — А бяхме много внимателни. Единственият, който ни се стори донякъде подозрителен, бе шофьорът на камиона, който отнася прането — с бял ван е, надпис ЕКО — и ни се стори, че къщата доста го интересува. Втория път, когато мина, двамата с Брадли го проследихме.