Уилям Грифин - Ловците

— Май съм чувал нещо такова — отвърна Юнг.

— Например, когато Кастро посети Аржентина, Мунц отговаряше за охраната му, а когато идваше тук — отговарях аз. И в двата случая работехме заедно.

— Ясно ми е защо е така.

— Та когато чух, че приятелят ми Алфредо имал — как да го кажа — известни трудности с някакво оръжие, реших, че трябва да му помогна. Не можех, разбира се, да хукна към Буенос Айрес, защото бях потънал до гуша в разследването на клането в имението „Шангри-Ла“. Когато се опитах да му позвъня, при това на необявения телефон, който има в апартамента си, никой не ми се обади. Възможностите бяха няколко, но предположих, че когато е видял номера на човека, който звъни, е преценил, че не е разумно да разговаряме, че не е нито в мой, нито в негов интерес.

Ордьонес надигна чашата.

— Може ли да се възползвам от гостоприемството ти, приятелю Дейвид? — Той се усмихна. — Тази чаша май има дупка.

— Разбира се.

Докато Юнг слагаше кубчета лед и наливаше „Феймъс Граус“ в чашата на инспектора, си мислеше: „Аз обаче не бива да пия повече. Ордьонес е на крачка пред мен и нямам абсолютно никаква представа накъде бие.“ Въпреки това агентът си сипа още два пръста скоч.

— Заповядай, Хосе. — Юнг му подаде чашата.

— Много ти благодаря. Та докъде бях стигнал? А, да! Както вече ти казах, оказа се невъзможно — заради разследването — да отида лично до Буенос Айрес, за да предложа помощта си на Алфредо, не успях и да се свържа с него по телефона, затова направих единственото, което ми хрумна — пуснах хора да следят компютрите на границата.

— Моля?

— Инструктирах имиграционните власти да ме уведомят лично и незабавно, ако името Мунц се появи на някой от компютрите. Преди това бях изискал същото и за двама американски дипломати, Хулио Артигас и Дейвид У. Юнг — младши.

— Става интересно.

— Не си ли любопитен защо проявявам такъв интерес към теб и към братовчеда Хулио?

— Предполагам, че ако искаш да разбера, ще ми кажеш.

— В интерес на истината, има две доста интересни посоки на развитие в разследването на клането в „Шангри-Ла“, за които исках да поразпитам и двамата — продължи инспекторът. — Знаем — дори смея да кажа, че сме почти сигурни — откъде е хеликоптерът и дори идентифицирахме един от мъжете, загинал от огнестрелна рана в главата, причинена от 7,62 мм куршум от пушка.

„Мама му стара! Този не блъфира!“

— Ще ми разкажеш ли подробности?

— Като му дойде времето — обеща инспекторът. — Тази вечер, малко след като двамата дипломати, които наблюдавах, преминаха границата на фериботния терминал в Буенос Айрес, един от служителите ми позвъни у дома, за да ми каже, че не само дипломатите са на ферибота, ами госпожа Мунц и двете й дъщери.

„Мама му стара!“

— Смея да кажа, че дължа и на теб, и на братовчеда Хулио извинение. Признавам, че подозирах някаква неприятна връзка между вас двамата и скъпия ми приятел Алфредо. Трябваше да се досетя, затова сега се срамувам.

„Това пък какво трябва да означава?“

— Затова се обадих на хората си на ферибота — сам разбираш, че е много удобно да имаш свои хора на ферибота. Те, разбира се, са в цивилни дрехи. Обикновено са двама, единият води чаровен лабрадор, който има нос за милиони.

Усмихна се, отпи огромна глътка скоч и продължи:

— Както и да е, аз им звъннах и им наредих да не изпускат от поглед семейство Мунц и да ги защитават каквото и да се случи. Най-важното бе да внимават какви ги вършат двамата американски дипломати.

— Човекът ми се обади след половин час, за да съобщи, че и петимата са в салона за първа класа, но не са седнали заедно. Освен това докладва, че китаецът, американски дипломат се усмихнал на една от дъщерите на Мунц, а тя, вместо да се уплаши или да се обиди, също му се усмихнала.

— Това, разбира се, ме обърка. Обърка ме и следващото обаждане от ферибота, малко преди да акостира. Китаецът, американски дипломат бил легнал под колата, сякаш търсел наркотици — аз бих казал взривно устройство — скрити под автомобила. Сигурно тогава си изцапал превръзката, Дейвид.

Юнг не отговори.

— Обадиха се още веднъж от ферибота — продължи инспекторът. — Докладваха ми, че семейството на Мунц са се качили доброволно в беемве с дипломатически номера, заедно с двамата американски дипломати и всеки момент ще слязат от ферибота.

— Ти не ме видя на пристанището, но аз те видях, забелязах как сеньора Мунц и момичетата ти се усмихват в „Белмонт Хаус“. Затова съм тук, Дейвид, просто търся обяснение.