Уилям Грифин - Ловците

За да има обяснение защо е слязъл толкова рано, той отключи беемвето. Вдигна предния капак и започна да оглежда съсредоточено двигателя, сякаш очакваше някакъв проблем.

Едва след като стоя цели деветдесет секунди, му хрумна, че е възможно — макар и много малко вероятно — някой да ги е наблюдавал, и щом Артигас е оставил колата, да им е лепнал пластичен експлозив, който да се задейства при запалване.

„Малко вероятно, но не и невъзможно“. Онези мръсници са способни на всичко — включително и да използват С–4.

Първите шофьори, които слязоха при автомобилите си, оглеждаха с огромно любопитство елегантно облечения китаец, който надничаше под синьото беемве с дипломатически номера.

Юнг свърши тъкмо навреме и бе застанал на първото стъпало, когато семейство Мунц заслиза.

Той ги поведе към колата и се бе настанил на предната седалка, когато се появи Артигас.

Фериботът се канеше да акостира.

Минута-две по-късно колите бяха готови да потеглят. Необходимата гранична проверка бе извършена в Буенос Айрес. На едно гише на терминала там, аржентинците прекарваха паспортите и личните карти през компютърен радар, след това ги подаваха на уругвайските си колеги, седнали на съседното гише. Паспортите и личните карти се проверяваха от уругвайски компютърен четец, след това ги връщаха на пътниците, които, макар да бяха все още на територията на Буенос Айрес, се водеха в границите на Република Уругвай.

Въпреки това уругвайски митничари чакаха колите на излизане от ферибота.

Артигас свали прозореца и протегна дипломатическа карта, много подобна на шофьорска книжка.

Митничарят я погледна, надникна в колата и каза:

— Добре дошли в Уругвай, сеньор Артигас.

— Благодаря — отвърна Артигас.

— Diplomaticos Norteamericanos — обърна се митничарят към колегите си. Те отдадоха чест, докато беемвето минаваше.

— Добре дошли в Уругвай, senora и senoritas — обърна се към пътничките Юнг.

— Gracias — благодари развълнуваната сеньора Мунц.

В края на пристанището Артигас зави надясно и се отправи към Караско.

Юнг извади мобилния и набра номера на Кастило.

След първото позвъняване агентът чу:

— Hola?

— Пилигримите пристигнаха — заяви той.

— Какво? — попита непознат глас на английски.

— Кой е? — повиши глас Юнг.

— Юнг, ти ли си? — попита гласът.

— Да.

— Торине е. Какво става?

— Къде е шефът?

— Смачка се окончателно. Заспа веднага след вечеря. Всичко наред ли е, или да го будя?

— Никакъв проблем. В момента пътуваме към летището, за да се прехвърлим в колата на Артигас, след това потегляме за „Белмонт Хаус“. В гнездото ще дежурим на смени.

— Как е батерията на мобилния ти?

— Ще го заредя… — след това се поправи. — Зареден е.

— Ще се чуем — заяви Торине и затвори.

Артигас спря беемвето на паркинга на летището и слезе. Юнг отвори вратата, обиколи автомобила и седна зад волана.

Артигас се настани зад волана на крайслер „РТ Круизър“ и две минути по-късно потегли. Изчака Юнг да излезе на заден, след това го последва на дискретно разстояние по пътя към Караско.

Хотел „Белмонт Хаус“

„Авенида Ри В Ера“ 7512

Караско, Монтевидео, Уругвай

02:25, 9 Август 2005

Апартаментът на Юнг на „Авенида Бернардо Баран“ в Караско бе на две пресечки от малък петзвезден луксозен хотел.

Когато минаваха покрай него, Юнг си спомни гърмежите на пушката помпа на ченгето и дупките, които бяха останали по „Блейзъра“.

„Какво ли ще стане с «Блейзъра», когато се върна в Щатите с ковчега на Лоримър? Тук няма да се върна, поне няма да е за постоянно. Следователно трябва да се отърва от колата. Как, по дяволите, да я продам с десет дупки? Как ще успея да я оправя, ако не съм в страната? Господи, ама какво ми става? Би трябвало да мисля за семейство Мунц, а не да се тръшкам за проклетия «Блейзър»!“

Юнг зави по алеята пред хотела „Белмонт Хаус“, а Артигас паркира до тротоара и изключи фаровете.

Портиер и носач се появиха незнайно откъде и застанаха до беемвето. Сеньора Мунц и дъщерите й, доста сънени, слязоха и се отправиха към входа.

Юнг се обърна, за да види къде е Артигас.

„Ако ченгетата го видят, ще започнат да любопитстват, но заради дипломатическите номера не могат да го попитат какво прави.

Сигурно ще решат, че чака някой приятел, който е в хотела и се кани да си тръгва след среща с любовницата“.

Юнг влезе в хотела тъкмо когато сеньора Мунц се регистрираше. Рецепционистът очевидно я познаваше.