Уилям Грифин - Ловците

— Каза, че съм те засрамил, че двамата с Алфредо сме те засрамили. Защо?

— Подполковник, ти направи онова, което бе преценил, че е правилно — също и ти, Алфредо — без да мислите какви последствия може да има за вас самите. И аз бях същият, преди мръсниците в Ленгли да ме смачкат. Това е срамота. Затова реших да изляза от сянката.

— Излиза — обади се Кочиан, — че двама от нас са на мнение, че ФСБ е зад цялата тази работа. Радвам се, че не съм единственият.

— Трима, господин Кочиан — намеси се Шандор Тор.

Когато Кастило погледна Тор, унгарецът обясни:

— След нападението на „Моста на свободата“ предполагах, че гадовете са от бившето Щази…

— Какво е това нападение на моста? — попита Сиено.

— Нали си бил в Будапеща, Пол? — попита Кастило. — Ориентираш се за кое място говорим, нали? Гадовете се опитали да отвлекат Ерик на „Моста на свободата“…

— „Франц Йосиф“, Карлхен — прекъсна го подразнен Кочиан.

— … и когато Шандор им попречил, простреляли Ерик — довърши изречението си Кастило. След това се обърна към Тор. — Продължавай, Шандор.

— Подозирах, че някогашното Щази стои зад нападението на господин Кочиан. Онзи, когото Макс нахапа и хванахме, каза, че бил от Дрезден. Нападението бе професионално изпълнено. Доказателството бе нападението над теб.

— Какво доказателство?

— Свалихме отпечатъци от двамата, които ти застреля — продължи Тор. — Не съвпаднаха с отпечатъците на бившия контингент на Унгарската държавна сигурност. Освен това и двамата имаха гароти. Само унгарците и бившите източногерманци използваха гароти. Тъй като не бяха унгарци, остават само бившите възпитаници на Щази. А кой ги дирижира? ФСБ.

Кастило понечи да каже нещо, но се разнесе мелодията от звънеца.

Сиено стана и приближи до домофона.

— Si, por favor — рече той, върна слушалката на мястото й и се обърна към останалите:

— Във фоайето чака друго симпатично италианче. Твърди, че ни носи вечеря. Помолих портиера да го пусне.

Всички бяха насядали около масата в трапезарията на Сиено, готови да се нахвърлят върху храната от „Рио Алба“. Когато Джон Дейвидсън, който режеше огромните bife lomo с нещо като огромна кама, усети погледа на Сиено, вдигна очи и отбеляза:

— Страшен нож, Пол.

— Това е нож на гаучо — уточни той. — Купих го, за да го закача на стената на вилата, която ще си купя, след като се пенсионирам. След това започнах да го използвам.

— Ти евреин ли си, Дейвидсън? — полюбопитства Сантини.

Дейвидсън го погледна с любопитство.

— Да, защо?

— Значи ще ти се стори безкрайно интересно, че тук има четирийсет хиляди евреи каубои — гаучоси.

Той спря да реже.

— Майтапиш ли се?

— Не, разбира се. Повечето са от Източна Европа. Когато слезли от кораба през 1890 година, в Аржентина се търсели каубои, затова ги пратили в пампасите. Носят ботуши и торбести панталони, ножовете им са затъкнати в коланите на гърба, но когато свалят каубойските шапки, отдолу носят ярмулка 18 18 Ярмулка (иврит) — кръгло мъжко кепе, покриващо само темето — (Б.пр.) .

— Това трябва да се види.

— Хайде, Джон, режи — нареди Кастило. — Някои от нас са гладни.

Дейвидсън се поклони подигравателно.

— Искрено моля подполковника за извинение, моля, простете, господине.

Мобилният на Кастило започна да вибрира.

— Hola?

— Поздравления — чу гласа на Алекс Дарби, — вече си горд наемател на десетстайна вила в „Майерлинг“. Току-що си тръгнаха. Най-сетне.

— Сузана Сиено и Брадли отидоха в търговския център в Пилар, за да купят чаршафи, одеяла и храна.

— И крушки — добави Сиено. — Не забравяй за крушките.

— И крушки — повтори Кастило.

— Казах на моята прислужница да донесе крушки и храна. Дори не се сетих за чаршафи и одеяла.

— Смяташ да заведеш там прислужницата си?

— И дъщеря й — добави Дарби. — Да не би да си мислиш, че ще се почисти от само себе си?

Кастило се сети кой е Дарби и се въздържа да попита дали е разумно. Вместо това попита:

— Можеш ли да й звъннеш на мобилния и да й кажеш да занесе всичко в къщата?

— Разбира се, ще позвъня на портала, за да им кажа да ги очакват. Няма да е зле да я оставя там през нощта, Чарли, за да оправи всичко. Ако предпочиташ, мога и да остана с нея.

— Няма нужда. Трябваш ми тук, за да се възползвам от ума ти. Ако побързаш, може и да остане някоя мъничка пържолка от „Рио Алба“.

— Напомни на Пол, че няма начин да се угоди на гладен шеф — заяви Дарби и затвори.