Уилям Грифин - Ловците

— Значи агенцията вярва, че той е скрил оръжието в Щатите, така ли? — попита Торине.

— Не е казал, че ги е скрил, полковник — поправи го Сиено. — Хлъзгав е като риба. Каза само, че му е било поръчано да намери подходящи места, където да бъдат спуснати. Някои хора в Агенцията му вярват.

— А някой вярва ли, че бомбите са скрити в Щатите? — попита Кастило.

— Има и такива — потвърди Сиено.

— Той къде е сега? — попита Кастило. — Много ми се иска да си поговоря с него.

— Най-вероятно в Москва — отвърна Сиено. — Агенцията му направи нова самоличност — той стана латвиец, преподаваше източноевропейска история в „Гринел“, докато един хубав пролетен ден през 2000 година изчезна заедно със семейството си.

— Изчезнал ли? — възкликна Кастило. — Не е ли бил под наблюдение?

— Очевидно не са били достатъчно внимателни — сви рамене Сиено.

— Може би — намеси се Кочиан, — когато е разбрал, че любимият му приятел Владимир се кани да стане президент на Русия, е бил така завладян от носталгия по старата си родина, че е трябвало да си тръгне незабавно.

— Двамата с Путин познавали ли са се? — попита Чарли.

Кочиан кимна.

— Двамата са били изпратени от КГБ в Дрезден. А Путин положи президентски клетви на 7 май 2000.

— Какво друго знаеш за този тип, Ерик? — продължи да разпитва Чарли.

— Какво да знам? Не знам достатъчно, че да отпечатам и ред. Знам обаче, че полковник Сунев — не под това име, разбира се — е бил в Париж, Виена, Будапеща и Багдад и на някои други места, и то след като е изчезнал, както каза господин Сиено. Допреди шест месеца добре е поскитал. Освен това знам, че се е познавал с господин Лоримър, дипломат от ООН, което, поне според мен, е наистина впечатляващ факт. Освен това — вече ви казах — е пръв приятел с Певснер.

— А защо му е било да се мотае в Щатите и да дава показания пред комитет, сформиран от Конгреса?

— Аз съм прост журналист, не ме бъркай с разузнавач — сопна се Кочиан, — но според мен на това му се вика „дезинформация“.

— Защо е било необходимо да подава тази дезинформация, Ерик?

— Както сам ще си спомниш, Карлхен, по онова време се ширеха страхове да не би съветското оръжие да попадне в ръцете на когото не трябва. Какво щеше да стане, ако някой откраднеше ядрените оръжия от хранилището, защото нямаше откъде да се вземат пари, за да се плати на охраната?

— И аз го помня този период — потвърди Торине. — Страшничко беше.

— Не го приемай лично, полковник, но ако не беше толкова опасно, американските прояви на наивност щяха да ми се сторят безкрайно смешни — засече го Кочиан.

— Стига, Ерик! — сряза го Кастило.

Кочиан поклати глава и продължи:

— Изчезването на бившите съветски, вече руски, ядрени оръжия можеше да се предотврати, ако Щатите се бръкнеха за пари — аз доста опростявам нещата — за да се плаща на охрана. Доколкото знам, са им били предоставени няколко милиарда долара за целта.

— За да убеди вашия Конгрес, че наистина е надвиснала сериозна опасност, руският дезертьор — по всяка вероятност Сунев е един от поне двайсет човека — „побягва“ в Щатите и „изпява“ всичко. Русия вече не е враг. Русия е приятелски настроена държава. Врагът са мюсюлманите. Те като нищо могат да взривят откраднатата ядрена бомба…

— Или да я купят с пари от наркотрафик — подхвърли саркастично Сиено.

— Точно така — потвърди Кочиан.

— Какво? — учуди се Чарли.

Сиено обясни:

— Чуваше се — бяха доста упорити слухове, — че руската мафия е купила няколко ядрени бомби от бившия контингент на КГБ в Чечня. Или че са купили мълчаливото съгласие на КГБ, зависи кой ти разказва, за да може мафията да ги открадне и да ги продаде на Бин Ладен за трийсет милиона долара в брой и два тона чист хероин от лабораториите в Афганистан… на стойност седемстотин милиона на улицата.

— Вие вярвате ли на тези приказки, господин Сиено? — попита Кочиан.

— Имал съм доста неприятности в тази връзка — призна колебливо Сиено след малко.

— Защо? — полюбопитства Кочиан.

Сиено внимателно подбра думите си.

— Нали знаете какво е казал бившият директор на ЦРУ, Джордж Тенет, за чистката в КГБ, когато Съветският съюз се разпадна? Било показно разсъбличане, което да убеди зяпачите.

— Не знаех — отвърна Кочиан. — Струва ми се, че бившият шеф на ЦРУ е прав поне за едно.

Кастило го погледна вбесен. Сиено не му обърна никакво внимание.

— Единственото, което са направили, е да променят името от Комитет Государственной Безопасности на Федералная Служба Безопасности — отвърна с горчивина Сиено.