Уилям Грифин - Ловците

— Не можем да летим директно — обясни Торине. — От Монтевидео са седем хиляди и двеста, може би седем хиляди и триста километра. Къде ще презаредим?

— Какво ще кажеш за Кито, Еквадор? — предложи Кастило.

— Става. На четири хиляди километра е, а после ще ни останат около три и малко и Сан Антонио.

— Докато ни няма, Артигас ще дойде тук и ще го заведете в квартирата. Юнг ще придружи тленните останки на Лоримър на полета до Маями — утре вечер към девет и нещо — след това заминава за Ню Орлийнс.

— А ти къде точно отиваш? — попита Фернандо. — Във Вашингтон ли? Можеш да ме оставиш в Маями. Не е нужно да спираш в Сан Антонио специално заради мен.

Кастило погледна братовчед си. „Знаех си аз, че този момент ще настъпи“.

— Сан Антонио ни е на път — обясни той. — Семейството на полковник Мунц ще остане в ранчото.

Чарли забеляза, че изненадата по лицето на Фернандо бързо бе изместена от гняв.

„Дали не е възмущение?“

— Предполагам, Карлос, че си въвлякъл и Abuela в тази работа.

„Възмущение. Няма спор. Нарича ме Карлос единствено когато е ядосан или възмутен от нещо, което съм направил“.

— Говорих с нея преди около час. Казах й, че ще проведа една среща, затова я помолих да не ходи.

Фернандо не отговори.

— Пистата не се вижда от пътя — продължи да обяснява Чарли. — Никой няма да разбере, че става нещо необичайно. Освен това ще ни чакат агенти от Тайните служби.

Фернандо го погледна вбесен, но премълча.

— А когато се върнеш, не трябва да позволяваш на никого да припарва до ранчото.

— И колко време ще продължи това? — попита с леден глас Фернандо.

— Колкото се налага — отвърна Кастило. — Фернандо, нямаме представа кои са тези хора, но предполагаме, че имат достъп до данните от кредитните карти, хотелските регистри, всичко. Господи, Хауърд Кенеди дори знае къде се намирам, когато използвам мобилния си телефон! В мига, в който някой от семейство Мунц използва кредитна карта, за да се регистрира в хотел, мръсниците ще научат. В ранчото няма да им се налага да използват кредитни карти. Когато искат да говорят с полковник Мунц, ще ги свързват момчетата от Тайните служби или ще използват радиото на „Делта Форс“. Никой няма да ги открие, защото ще бъдат невидими. Ако предложиш по-подходящо място, готов съм да те изслушам.

Фернандо поклати глава и вдигна примирено ръце.

— Тази работа никак не ми харесва, Карлос.

Кастило погледна часовника.

— Сега е осем и единайсет — каза той. — Ако всичко мине по план, ще се случи следното: през следващите няколко минути ще звънне Солес, за да каже, че се е срещнал с Артигас на терминала на ферибота. След това — предполагам към осем и половина — ще позвъни Юнг, за да съобщи, че сеньора Мунц и момичетата са взели такси от „Юнисентър“ и пътуват към терминала. Четирийсет и пет минути по-късно — към девет и петнайсет — би трябвало да позвъни Артигас, за да ни успокои, че са пристигнали живи и здрави и се качват на ферибота. Петнайсет минути по-късно някой от тях ще звънне, за да каже, че фериботът е отплавал. А приблизително три и половина часа по-късно Юнг или Артигас ще ни кажат, че са вече в Монтевидео и пътуват към хотел „Белмонт Хаус“ в Караско. Тогава вече можем да си легнем, без да се притесняваме за нищо.

— А къде ще си легнем, Чарли? — попита Торине.

— Ти, аз и Фернандо отиваме във „Фор Сийзънс“. Няма начин да вземем Макс там, Ерик, което означава, че вие с Шандор оставате тук.

— Има само една стая, предвидена за гости — поясни Сиено. — Поне е с две двойни легла.

— Макс е бил в най-добрите хотели в Европа — заяви предизвикателно Кочиан.

— Сигурен съм, че много хора са забелязали този факт — отвърна спокойно Кастило. — Въпросът не подлежи на обсъждане.

— А какво ще ям? — попита Кочиан.

— Точно за това мислех — отвърна Чарли. — Очевидно е, че не можем да отидем на ресторант. Какво ще кажете да поръчаме храна? Как се казваше онова заведение до посолството?

— „Рио Алба“ — напомни му Сиено.

— Какво ще кажете да им позвъним, след като Сантини се обади, и да им поръчаме дванайсет lomo със салата, papas Provenzal и да накараме Сантини и Солес да ги донесат, когато идват насам? Почти на път им е.

— Става — съгласи се Торине.

— Lomo — повтори, Кочиан, без да крие недоволството си. След това добави на унгарски: — Предполагам, това е някое местно ястие. И какви са тези papas provenzal?

— А, да, поискай кокали за Макс — продължи Кастило, без да му обръща внимание. — И две бутилки вино.