Уилям Грифин - Ловците

Истината е, че щом се наставят в безопасната квартира в «Майерлинг», а семейството на Мунц премине в Уругвай и се качи на «Гълфстрийма», нямам представа накъде да поема и с какво да се захвана. Тъй като нямам никаква представа кои са лошите, нито дори за кого работят, как, по дяволите, да ги намеря. Аз съм офицер от армията, не съм скапаният Шерлок Холмс“.

— Май ще ни трябват още столове — отбеляза Пол Сиено и стана, за да донесе.

Макс, който досега лежеше в краката на Кочиан, се надигна и завъртя късата си опашка като ротор на хеликоптер, заситни бързо към Кастило, очевидно очарован да го види.

Кастило се наведе и погали Макс зад ушите.

— Докато не започна да се държи така с подполковник Кастило — заяви Кочиан, — бях убеден, че Макс умее отлично да преценява хората.

След тази забележка се понесе сподавен смях, точно както бе очаквал Кочиан.

— Ерик — обърна се към него Чарли на унгарски, — би ли поздравил, по възможност любезно, Oberst Мунц.

Кочиан отвърна на немски.

— Тъй като не говоря нито дума испански, как предлагаш да го направя?

Госпожа Сиено се усмихна. Бе очевидно, че много харесва стареца.

— Пробвай на немски — предложи Чарли.

— Guten Abend, Herr Oberst — поздрави Кочиан.

— Guten Abden, Herr Kocian — отвърна Мунц.

— Вие сте от Хесе — продължи на немски Кочиан. Думите му прозвучаха като обвинение.

— Аржентинец съм — премина Мунц на английски. — Родителите ми бяха от Хесе.

— Карл, защо не ми каза, че Herr Oberst говори английски? — попита Кочиан.

— Не си ме питал — отвърна Кастило, след това и той премина на английски. — Джон, това е полковник Алфредо Мунц. Кенсингтън извади куршума от рамото му след операцията в имението.

Дейвидсън кимна.

— Алфредо, двамата с Джон сме били заедно на много места…

Кастило усети как някой подръпва крачола му. Обърна се и видя, че Макс е захапал панталона. Кучето го пусна, седна и вдигна лапа към него.

— Според мен приятелят ти се опитва да намекне, че има естествени нужди, Чарли — заяви доволно Торине.

— Какво?

— Очевидно те е чакал — продължи Торине. — Даде да се разбере — по зъбатия начин — че не желае да излезе с никого от нас.

— Аз с удоволствие щях да го изведа, Карл — обади се Кочиан. — Само че ти си забранил.

— Какво?

— Ако знаех, че ще бъда затворник, Карлхен — продължи Кочиан, — нямаше да мръдна от Будапеща.

— Прости ми, че се опитвам да те опазя жив, Ерик — сопна се на немски Кастило.

Макс вече чакаше пред вратата, обърнал глава към Чарли.

Кастило се обърна към Шандор Тор и попита на унгарски:

— Да имаш каишка?

Тор се протегна към износено кожено куфарче отстрани на стола и извади верига.

„Защо си мислех, че в това куфарче има и «Узи»“?

— Добре, Макс — каза Кастило. — Идвам.

— Имаш ли нужда от компания, подполковник? — попита Дейвидсън.

— Все някак ще успея да се справя с едно пикаещо куче — сопна се Кастило.

След кратко неловко мълчание Сиено се обади:

— Като излезеш от сградата, завий надясно, подполковник. След една пресечка има парк.

— Благодаря, Пол — кимна Чарли. — Извинявай, че ти се сопнах, Джон. Нещо съм се скапал. — Усети, че не се е съобразил с присъстващата дама, и добави: — Извинете ме, госпожо Сиено. Извинението си остава същото.

— Не ставай глупав — махна с ръка тя. — Нали ти казах да ме наричаш Сузана.

— Връщам се веднага — обеща Чарли.

— Зависи от Макс, разбира се — напомни му Кочиан.

Макс повлече Кастило през фоайето, после по тротоара към първото дърво от лявата им страна, в посока, обратна на парка, за който спомена Сиено.

— Ти решаваш, Макс — измърмори Кастило. — Не ми оставяш никакъв избор.

Скоро стана ясно, че Макс е имал огромна нужда да излезе.

— Сега вече можем ли да отидем в парка? — попита Кастило на унгарски, когато кучето най-сетне приключи.

Макс погледна Кастило, обмисли въпроса, след това го повлече още по-далече от парка.

Сградата до „Арибенъос“ 1568 бе ярко осветена. Улицата по-нататък тънеше в мрак, тъй като сградите не бяха толкова светли, а уличното осветление не работеше.

Макс спираше да подуши всяко дърво чак до близката пресечка, повлече го от другата страна, после пресякоха „Арибенъос“ и той започна да души дърветата там. Когато спря на третото дърво, се чу прищракване и блесна светлина от прожектора монтиран на стара къща.

„Значи се включват от сензори за движение? Защо не? Така е по-евтино, отколкото да светят през цялата нощ“.