Уилям Грифин - Ловците

— Говорят ли испански?

— Немски и унгарски.

— А третият? Макс… какъв го каза?

— Макс Бувие — ухили се Кастило. — Той не говори много.

— Още един бодигард ли, Карл?

— И то какъв — кимна Кастило.

— Стига, Чарли — поклати глава Сантини. — Алфредо, бъзика те. Макс е куче. Огромно куче.

Мунц погледна Кастило.

— Не съм те излъгал. Сещам се за нещо важно. Имам намерение да преместя Кочиан в апартамента във „Фор Сийзънс“. Той е на осемдесет и отгоре, има две дупки от 9 мм куршуми и е летял чак от Будапеща. Но за Макс не мога да направя нищо. Налага се да остане в апартамента. Никак няма да му се понрави.

— Остави кучето в апартамента — предложи Солес.

— Няма начин. Той не се отделя от Кочиан. Беше до него дори в болницата в Будапеща.

— Та в тази връзка — сети се Сантини. — Какво ще правим със семейството на Мунц в Монтевидео, докато ги качите на „Гълфстрийма“?

— Алфредо ме заведе в един изключителен хотел в Караско… — започна Кастило.

— Аз те изпратих там — напомни му посланик Силвио. — „Белмонт Хаус“. Ще се обадя да запазят апартамент.

— Не — спря го Чарли. — Така ще бъдете замесен. Не искам да става така. Аз ще позвъня. Ще се наложи да ги накараме да запазят стаята дори ако фериботът пристигне след един.

— А къде ще Настаним семейството на Мунц в Щатите? — попита Сантини. — Във Вашингтон ли?

„Господи, дори не се бях сетил за това!“, помисли си Кастило.

— Не и отначало. Първо ни трябва нещо на забутано място.

— Карлос — обади се Солес. — Ранчото.

— Първата ми мисъл беше да ги отведем в плантацията, защото там и без това има хора, които охраняват семейството на Мастърсън, но очевидно не е много разумно.

— Когато доня Алисия ми изпрати имейл, за да ми съобщи за повишението ти, тя каза, че тъкмо се връщала от ранчото и било толкова горещо, че нямала намерение да се върне до ноември.

Кастило се разсмя.

— През август е доста горещо. Добре, аз ще звънна на Abuela да й кажа да не припарва там до второ нареждане. Тони, можем ли да изпратим хора от Тайните служби, докато уредя нещо по-подходящо за семейството на Алфредо?

— Ти можеш, Чарли — отвърна Сантини и посочи към кабинета, където бе телефонът с обезопасена връзка.

Артигас си помисли: „Ранчото? Доня Алисия? Abuela? За бога, на испански Abuela означава баба. Тези хора за всичко ли имат кодово название? Аз как да разбера за какво става въпрос?“

— Добре — съгласи се Кастило. — Веднага ще се заема. Ще се обадя на доня Алисия и Милър още сега. В това време си разменете номерата на мобилните. Когато се наложи да ги използвате, не забравяйте кодовите названия. Не сме измислили кодово название на семейство Мунц. Какво ще кажете за „Майка“?

— Поне се помни лесно — отвърна сухо Сантини. — Дай ми мобилния си, Чарли, за да запиша номерата на останалите.

Кастило му подаде апарата и погледна посланик Силвио, за да получи разрешение да използва обезопасената линия.

Силвио го разбра веднага и кимна.

— Разбира се.

— Оказа се много по-лесно, отколкото си мислех — заяви Чарли, когато се върна при останалите.

Погледна Сантини.

— Джоел беше там. Каза, че нямало проблем, и ми даде номер, на който да позвъня, когато разберем в колко ще пристигнат в ранчото. Хората ще са там. Предаде много поздрави.

Сантини кимна.

Кастило се обърна към Солес.

— Доня Алисия ти изпраща целувки. Накара ме да обещая да си почина, докато трае „събитието“ в ранчото.

Солес кимна.

Кастило се обърна към Мунц.

— Ранчото е в Тексас, Алфредо. Собственост на семейството ми е от много отдавна. Огромно е, дори по стандартите на Аржентина. Тук важното е колко глави добитък отглеждате на хектар. А там е важно колко хектара притежаваш, за да изхраниш добитъка. Къщата е приятна; семейството ти ще се чувства добре. Най-важното е, че е напълно безопасно. Има писта, която не се вижда от пътя. Никой няма да разбере кой се е настанил там. А ти чу какво казах на Джоел за Тайните служби.

Мунц кимна.

— Благодаря ти, Карл.

— Това ли е всичко? Готови ли сме? Нали не сме забравили нещо?

— Абсолютно нищо — отвърна Сантини. — Да тръгваме.

„Юнисентър“

Магистрала „Панамерикана“

Буенос Айрес, Аржентина

18:30, 8 Август 2005

Дейвид У. Юнг — младши бе силно смутен от чувствата, които се бореха в него, докато пиеше горещ шоколад с Хулио Артигас на малка масичка в едно от заведенията за бързо хранене на последния етаж в огромния търговски център.