Уилям Грифин - Ловците

— Ще ми кажеш ли какво става, Чарли? — полюбопитства Сантини.

— Алфредо, има ли начин да се разбереш с жена си, без да звъниш у вас?

Мунц кимна.

— Мога да й се обадя и да й кажа нещо съвсем незначително, което е сигнал да отиде до телефонната будка на ъгъла до нас.

— Тя ще направи ли каквото трябва, без да задава въпроси?

— По принцип няма начин — усмихна се Мунц. — Но при тези обстоятелства… — Замълча. — Тя знае, че не съм се прострелял, докато съм си чистел пистолета. И тя е забелязала автомобилите.

— Ами дъщерите ти?

— Те ще направят, каквото им каже майка им.

— Процедираме по следния начин — започна Кастило. — Когато се обади от уличния телефон, й казваш да вземе момичетата, паспортите — и абсолютно нищо друго, това е най-важното — и да вземе такси до „Юнисентър“. Там има ли къде да се видите?

— При заведенията за бързо хранене — отвърна Мунц. — Или в подземния гараж.

— При заведенията е по-добре — реши Кастило. — Ще те откарам там и ще те вмъкна вътре, както те измъкнах. Ще се видиш с тях при заведенията за бързо хранене. С Рикардо, Юнг и Артигас ще те последваме. Трябва да намериш начин да ни покажеш и на трите, за да знаят, че сме от добрите. Като вземеш паспортите…

Мунц вдигна ръка и Кастило замълча.

Полковникът се замисли за момент.

— Дотук добре, Карл. Продължавай.

— След това ги пращаш да пазаруват — продължи Чарли. — Да си купят бельо, каквото им е необходимо за два или за три дни. Никакъв багаж. Само пликове от магазините.

— Няма ли да се връщат в апартамента? — попита Мунц.

— Не. Хващат такси до ферибота и пристигат там не по-рано от десет минути, преди да…

— Има ферибот в девет и половина — сети се Мунц. — Пристига в Монтевидео към един след полунощ. Значи трябва да са там в девет и петнайсет. Като знам какво е движението, трябва да тръгнат от „Юнисентър“ не по-късно от девет и половина. — Погледна часовника си. — Сега е шест без десет. Трудничко ще им бъде, но ще смогнат. Ами после?

— Артигас ще вземе такси до ферибота веднага след като семейството ти го види. Така ще може да купи билети, а Юнг, който остава в „Юнисентър“ с тях, ще ги последва с друго такси до ферибота. Артигас ще ги чака с паспортите и билетите. Така семейството ти ще вижда познати лица и няма да се притеснява толкова. Двамата ще останат с тях, докато са в Уругвай.

— Няма ли аз да ги закарам? — попита Рикардо Солес.

— Ти ще вземеш паспортите, ще ги донесеш тук, за да им се сложат визи, и ще ги върнеш на Артигас на спирката на ферибота.

— Ясно.

Кастило продължи:

— Алфредо ще се качи в колата си — оставил я е на паркинга на „Юнисентър“ — и ще отнесе на Путин брашното и кленовия сироп…

Артигас реши; „Брашно и кленов сироп трябва да са кодови имена за нещо — нещо, за което не искат да ми кажат. За какво ли става въпрос?“

— Ще каже на Путин, че съм му позвънил, че сме се срещнали в „Юнисентър“ и съм му дал брашното и сиропа и съм го помолил да му ги отнесе. Освен това ще подметне, че или довечера, или утре пътувам за Щатите.

Мунц кимна.

— Ще го следвам на тръгване — май ми трябва оръжие — Тони?

— Случайно нося един резервен „Глок“ в куфарчето — отвърна Сантини.

— Ще чакам Алфредо на паркинга на супермаркета близо до бърлогата на Путин. Нали знаеш за кое място говоря, Алфредо?

Мунц кимна.

— След като Мунц занесе брашното и сиропа на Путин, ще се прибере в апартамента си, а аз няма да ги изпускам от поглед. Оставя колата в гаража, качва се у тях, пали лампите, гаси ги, излиза и отива при будката на ъгъла. През това време, не знам как, но трябва да намери начин да се качи на задната седалка на „Черокито“, без никой да го забележи, и аз ще го откарам в апартамента на „Арибенъос“.

— Какъв е този апартамент? — попита Мунц.

— Там ще спиш довечера — обясни Кастило. — Утре, стига всичко с наема да е наред, ти заедно с Ерик Кочиан, Макс и бодигарда на Кочиан, без никой да ви види, отивате в безопасната квартира в „Майерлинг“ в Пилар.

— Кои са тези хора? — попита Мунц.

— Единият е Ерик Кочиан. Журналист е. Събрал е много материали, които ми се иска да прегледаш и да кажеш дали намираш някаква връзка.

— Аз не обичам много журналистите — заяви Мунц. — Защо му трябва бодигард?

Кастило наклони глава на една страна.

— Тази седмица се опитаха да го убият два пъти. Освен това се опитаха да му сложат инжекция фенотиазин. Бодигардът ще ти допадне. Едно време е бил инспектор в полицията в Будапеща, а преди това е служил във Френския чуждестранен легион.