Уилям Грифин - Ловците

„ И аз видях съобщението на «Интерпол», помисли си Артигас. И още десетина други, на други агенции. Този тип е кофти работа. А се води приятел на Кастило! “

Чарли кимна.

— Въпросът е доколко и как е свързан?

— Той тук ли е? В Аржентина ли е? — развълнува се Юнг.

— Ще ви кажа възможно най-малко за Певснер — заяви Кастило. — Всъщност от този момент нататък ще го наричаме с кодово име Путин и когато става въпрос за него, ще използваме единствено и само това име. Разбрахме ли се?

Мъжете закимаха, някои отговориха с „Разбрано, господине“.

— Ами приятелят на Путин? — продължи да пита Юнг. — Моят бивш приятел? За него ще има ли кодово име?

— Да — отвърна Чарли. — Как ви се струва Шмит!

Артигас изви вежди, когато чу името на директора на Федералното бюро за разследване.

— След като изгорих всички мостове за връщане назад — сви рамене Юнг, — нямам нищо против.

Артигас се зачуди: „Това пък какво трябва да означава?“

— Добре. Кенеди е вече Шмит — кимна Кастило.

„Имаше една заповед на ФБР да се проследи и установи местоположението на бивш агент Хауърд Кенеди, но без да бъде закачан“, мислеше Артигас, след това изрече мислите си на глас и добави: „Това известно ли ви е?“

— Подозирах, че има подобно нещо — призна Кастило.

— За същия човек ли става въпрос?

Чарли кимна.

— А ти си работил с него, така ли, Юнг? — продължи да разпитва Артигас.

Юнг кимна с неудобство.

— Дейв, ти кога реши, че мостовете са изгорели? — попита Кастило.

— Преди два дни — призна агентът. — Все още не съм сигурен дали ги изгорих сам или ти ги изгори вместо мен, но в момента горят с ярки пламъци.

— Как се чувстваш?

— Важното е ти какво мислиш по въпроса.

— Радвам се, че си с мен, ако питаш за това.

— И аз се радвам, подполковник — отвърна Юнг.

„Нито е надрусан, нито е прекалил с хапчетата. Какво го е накарало да обърне нова страница?“

Кастило вдигна палци към Юнг.

— Добре — заговори Сантини. — Алфредо мисли, че го дебнат хора на Путин. Според мен можем да приемем този вариант. Следователно можем да предположим, че и нинджите са изпратени от него. Алфредо мисли, че и ДРУ може да са изпратили хора по петите му.

— Да обсъдим този въпрос — предложи Кастило. — Кажи, Алфредо, наистина ли мислиш, че ДРУ са пратили хора да те следят?

— Аржентинското правителство иска да забрави — всички да забравят — какво се случи с господин Мастърсън — обясни Мунц. — Разбрали са какво се е случило в Уругвай и не искат да бъдат изненадани с подобно неблагоприятно развитие на нещата. Нямат представа какви са отношенията ми с Але… с Путин и дали изобщо имам нещо общо с него. Аз държах Путин под око по нареждане на ДРУ.

— Те знаят ли, че той е в страната, полковник? — попита посланик Силвио.

— Аз го открих — отвърна простичко Мунц.

— Знаеш ли защо не реагират на съобщенията на „Интерпол“?

Вместо отговор, Мунц потри палеца и показалеца на дясната си ръка.

— Беше ми казано да го държа под око — обясни той. — Правителството щяло да вземе решение какво да прави с него допълнително.

— Има ли шанс да го арестуват? — попита Силвио.

Мунц поклати глава.

— Ако наистина е бил толкова щедър, колкото предполагам, ако се вземе решение да бъде задържан и предаден на някоя от разузнавателните агенции, преди да действат, ще го предупредят и ще му дадат достатъчно време да се изтегли. — Замълча и погледна Кастило. — На въпроса ти, Карл, мен ме следят, за да са сигурни, че няма да ги изненадам с нещо, което не са предвидили.

— Ясно — отвърна Чарли, остана замислен няколко минути, след това попита: — Ако някой се опита да те ликвидира или да отвлече семейството ти, докато ДРУ те следят, какво ще стане?

— Тъкмо това ме притеснява, Карл — призна Мунц. — Иска ми се да мисля, че на ДРУ им е казано да ме защитават — не само мен, цялото семейство — и че в ДРУ са ми останали достатъчно приятели, които независимо от заповедите, ще ми се притекат на помощ. Само че може и да не стане така. Затова съм ти безкрайно благодарен, че ще ги изведеш от страната.

— По този повод, Чарли — обади се Сантини, — искам да ти кажа, че ДРУ вкарват в компютър всички, които влизат и излизат от страната.

— Много ли трудно ще бъде да ги вкараме в Уругвай? — попита Кастило. — Ако е възможно, ще ги вземем в Караско с „Гълфстрийма“. Предполагам, че ДРУ не следи влизащите и излизащите от Уругвай, нали, Алфредо?