Уилям Грифин - Ловците

— В едно от беемветата на посолството. Не разполагаме с автопарк от черни коли, Чарли.

— Господин посланик, позволете ми да ги повикам тук — помоли Кастило.

Силвио кимна, посегна към телефона на една от малките масички и натисна някакво копче.

— Обажда се посланик Силвио — представи се той. — Господин Солес и още двама ще бъдат пред портата след няколко минути. Поканете ги в апартамента ми.

Кастило продължи да мисли на глас:

— Дано това, че не е сам, да не означава, че е по-тежко ранен, отколкото ми казахте.

Никой не отговори.

Сантини вече бе грабнал мобилния.

— Рикардо, елате в резиденцията. Охраната е уведомена, че идвате — каза направо той и прекъсна.

Юнг, Солес и „правният аташе“ Хулио Артигас влязоха в хола на посланика десет минути по-късно.

Поздравиха любезно посланик Силвио, Сантини, Лауъри, след това Юнг се приближи до Кастило.

Артигас остана изненадан, когато видя Чарли. „Господи, той не е по-възрастен от мен. И той нарежда какво да се прави“.

— Добре ли си, Дейв? — попита Кастило.

— В много по-добра форма от „Блейзъра“ съм, майоре — отвърна Юнг. — Надупчен е поне на шест места.

Кастило веднага забеляза настроението на Юнг.

„Не е нацупен. Много се страхувах, че ще прави фасони. Не искаше да идва тук, дойде и го простреляха.

Мислех, че вече съм в черния му списък. А ми се струва дори весел. Да не би да са го натъпкали с обезболяващи и успокоителни?“

— А господинът кой е? — попита Чарли и посочи Артигас.

— Хулио Артигас, майоре — отвърна Артигас. — Аз съм аташе по правните въпроси в Монтевидео.

Кастило му подаде ръка.

— Какво ви води в Буенос Айрес, господин Артигас?

Погледите им се срещнаха и Артигас веднага прецени.

„Този е непоклатим, човек с характер“.

— Аз го накарах да дойде, майоре — отвърна Юнг.

Кастило го погледна изви вежди.

— Артигас сам е разбрал какво става, майоре — продължи Юнг.

— А какво става? — попита Кастило.

— Подполковник… — започна посланик Силвио.

Кастило забеляза, че Юнг едва сега научава за новия му чин.

— Господин Артигас е ходил в имението заедно с уругвайската Национална полиция — продължи Силвио. — Той е… запознат е с… със случая още от самото начало.

— Беше заедно с главен инспектор Ордьонес, когато той пи отведе двамата с Хауъл в имението — уточни Юнг.

— А вие с Хауъл… колко сте му казали?

— Нищо, но той вече сам се бе досетил, май… всъщност посланикът „подполковник“ ли те нарече?

— Да — потвърди Силвио.

— Поздравления — отвърна Юнг. — Напълно заслужено.

„ Този е надрусан, помисли си Кастило. Няма друго обяснение. Май искрено се зарадва. “

— Благодаря — отвърна Кастило, докато Юнг енергично разтърсваше ръката му.

— Какво ти дадоха за болката, Дейв? — попита Кастило.

— Нищо. Аз обаче реших да изпия два аспирина.

„Направо не е за вярване“.

— Артигас, ти си проблем, какъвто не очаквах да се появи — призна Кастило. — Господин посланик, позволете да използвам обезопасената ви линия.

— Разбира се — кимна Силвио. — Намира се в сбутаната стаичка, която евфемистично наричам кабинет.

— Господине — обърна се Кастило към Силвио, — ако имате обезопасена линия с Белия дом, никой в посолството няма да разбере, че съм тук.

— Трябва да мина през оператора на Държавния департамент.

— Те ще ви превключат.

Силвио вдигна слушалката с дебел кабел.

— Обажда се Силвио. Свържете ме по обезопасена линия с централата на Държавния департамент, ако обичате. — Свързването отне около двайсет секунди. — Обажда се посланик Силвио. Бихте ли ме свързали по обезопасена линия с Белия дом?

Подаде слушалката на Кастило.

— Ще те оставя сам.

— Останете, ако обичате — помоли Чарли.

Силвио кимна.

— Белият дом.

— Обажда се подполковник Кастило. Бихте ли ме свързали с посланик Монтвейл по обезопасена линия?

— Обезопасената линия на посланик Монтвейл — прозвуча познат глас.

— Обажда се подполковник Кастило, господин Елсуърт. Бихте ли ме свързали с посланика?

Десет секунди по-късно Монтвейл се обади:

— Здрасти, Чарли — каза сърдечно той. — Надявах се да ми се обадиш. Как върви при теб?

— Много неща се случиха, господин посланик. Може ли да ви разкажа набързо, а когато се върна във Вашингтон, ще разберете и подробностите?

— А това кога ще стане, Чарли?

Силвио срещна погледа на Кастило.