Уилям Грифин - Ловците

— Разкажи ми за полковник Мунц — усмихна се посланикът.

— Той е решил, че го следят. Не знае кой, но много се притеснява за семейството си — има жена и две дъщери — и ми се струва, че не е параноик.

— Той подозира — но не знае — че хората, които го следят, може и да работят за Певснер. А знае достатъчно за Певснер и е наясно, че всеки, който е научил повече, отколкото трябва за Певснер, всеки момент може да се сдобие с бенка в средата на челото.

Силвио не разбра веднага. След това се намръщи.

— Тъй като Мунц го раниха заради нас — обясняваше Чарли, — му казах, че ще го отведа със семейството му в Щатите, докато открием кои са виновниците и ги спрем. Ще им трябват визи.

— Няма проблем — отвърна Силвио. — Бюрократите се мръщят на властта на посланика, но въпреки това аз си оставам човекът, който има последната дума кой получава виза.

— Трябва да го направим още днес, а не съм измислил как да стане.

— Ще стане.

— Мунц не иска да замине. Иска да остане и да помогне да открием мръсниците.

— Зле ли е ранен?

— В рамото. Нямам представа дали може да използва оръжие.

— Защо точно днес? — попита Силвио.

— Защото, първо, в Щатите ме чакат още дини и, второ, трябва да поговоря с посланик Монтвейл колкото е възможно по-скоро.

— И той каза същото за теб. Тук имам обезопасена линия, така че, ако искаш, можеш да я използваш.

— Малко по-късно — отклони предложението Кастило. — Благодаря ви много, господине.

— За какво?

— Това е сигурно от умората, но откакто влязохме, се чувствам значително по-добре, направо в еуфория.

— Радвам се — отвърна Силвио. — Въпреки това ти препоръчвам, веднага щом приключим с Лауъри и Сантини, да си починеш малко. Всъщност много.

— В момента нямам време. Може да поспя на „Гълфстрийма“, докато пътувам за Щатите.

Силвио го погледна замислен.

— Каза, че ти трябва съвет. Все още ли го искаш?

— Да, господине.

— Каза, че си нарамил прекалено много дини, а ръцете ти не са достатъчно дълги.

Кастило кимна.

— Според мен се справяш чудесно, Чарли. Ако започнеш да изпускаш дини, то ще бъде от изтощение, не защото не успяваш да се справиш. Престани да се насилваш. Ти също имаш предел, макар да не искаш да си признаеш.

— Признавам го. И физически, и умствено, и още поне пет-шест от този вид.

— След като всички се настанят в „Майерлинг“ и семейството на Мунц е в безопасност в Щатите, не виждам защо да не си дадеш почивка от четирийсет и осем часа. Става ли?

— Трябва да се видя с посланик Монтвейл в мига, в който се появя в Щатите, а няма начин да отложа срещата с него с четирийсет и осем часа.

— Ето, това е доказателството, че си изтощен и ти е необходима почивка. Дори аз мога да измисля начин Да не го направиш.

— Как?

— Не му казвай, че утре заминаваш за Щатите. Кажи му, че ще се прибереш на следващия ден. Още по-добре, съобщи му за вдругиден.

— Искате да остана тук още четирийсет и осем часа ли? Не мога. Искам да изведа семейството на Мунц колкото е възможно по-скоро.

— Не ти предлагам да останеш още четирийсет и осем часа — отвърна Силвио.

Кастило срещна погледа му.

— Нали сте ми приятел? — попита той след малко.

— Иди във Филаделфия и виж как е специален агент Шнайдер. От онова, което видях, тя е единственият човек на света, който е в състояние да отклони мислите ти от поставената задача. Забрави всичко останало за четирийсет и осем часа, за да можеш да се заемеш отново след това с пълни сили.

— Би било добре да съм във форма за срещата с посланик Монтвейл. Ако не съм, то е истинско самоубийство. — Замълча за кратко и отново вдигна очи към Силвио. — Много ви благодаря.

Силвио кимна и го поведе към хола.

Хони Сантини бе застанал край френския прозорец на изискания хол в резиденцията на посланика, когато Кастило и Силвио влязоха.

— Преди да започнем, Чарли — каза Сантини: — къде искаш Солес да пази Юнг? Нищо не каза по този въпрос.

— Те двамата къде са сега?

— Той се обади преди две минути. Обикалят. — Сантини посочи с ръка към река Плата.

Заводът за бутилиране на питейна вода на Буенос Айрес бе близо до реката, недалече от летище „Хорхе Нюбъри“, на пет минути от резиденцията на посланика.

Тъй като Кастило не отговори веднага, Сантини добави:

— Юнг няма търпение да те види. С него е още един агент от ФБР.

— Как така? — зачуди се Кастило на глас, след това побърза да добави: — В черен автомобил ли са?

Сантини поклати глава.