Уилям Грифин - Ловците

— Надявам се, късно следобед вдругиден. След това ще са ми необходими още двайсет и четири часа.

— Виждам, че си много зает.

— Така е — потвърди Кастило. — В Будапеща направиха опит да отвлекат източника ми. Тъй като бе неуспешен, се опитаха да го убият. Ранен е на две места. На следващия ден опитаха да го убият в апартамента му, а след това да подпалят жилището, с надеждата събраната информация да изгори. И този опит бе неуспешен.

— Той нали е добре?

— Да, добре е. Материалите му са на път към Вашингтон, може би дори са пристигнали.

— Кога ще мога да ги видя?

— Щом пристигнат, когато пожелаете. Струва ми се, че ще трябва да ги преведа. А не мога да го направя, преди да се върна във Вашингтон.

— А това ще стане след няколко дни, нали така?

— Ще стане веднага щом се прибера, господин посланик.

— Човекът ти на сигурно място ли е в Будапеща?

— Взех го със себе си в Аржентина.

— Хубаво нещо се оказват личните самолети, нали?

— А, значи вече знаете?

— Дочувам разни неща оттук-оттам. Знаеш как е, Чарли. Това го научих от майор Милър. Наложи се да му напомня, че си ми дал дума да ме държиш в течение. Затова пък той не ми каза накъде си тръгнал от Будапеща. Трябваше сам да науча.

— Да научите или да предположите?

— Първо предположих, след това потърсих потвърждение. Случайно да си се виждал с посланик Силвио или с Алекс Дарби?

— Обаждам се от резиденцията, господине. Посланик Силвио е при мен. Господин Дарби е отвън.

— Как е господин Юнг? Успя ли да свърши онова, заради което го беше изпратил, преди да го нападнат автокрадците?

— Значи и за това знаете?

— Секретар Кохън бе така любезна да ми позвъни и да ми съобщи, че посланик Макгрори й е позвънил, за да й съобщи. Струва ми се, че в онази част на света престъпността е излязла от контрол.

— Юнг е при мен, господине. Не е тежко ранен. Предполагам, че е свършил онова, заради което го изпратих, в противен случай щеше да каже нещо. Сигурно ще го върна с мен в Щатите.

— И какво ще прави тук?

— Ще търси някаква връзка в информацията, която ще му дам.

— И източника ли ще доведеш?

— Него ще го настаня в безопасна квартира тук, която е наета с парите от благотворителен фонд „Лоримър“, и ще го оставя да систематизира информацията, с която разполага, материалите на Юнг и всичко останало, което успея да му осигуря.

— Благотворителен фонд „Лоримър“ ли каза? Много ми допадна — отвърна Монтвейл. — Не че си търся похвали, но помниш ли кой е виновникът за създаването на този, така наречен, фонд?

— Ще ви бъда вечно задължен, господине.

— Мога ли да направя нещо за теб, Чарли?

— Благодаря ви, че попитахте, господине, тук има един агент на ФБР, „правен аташе“ от посолството в Монтевидео, казва се Хулио Артигас, който ще бъде повече от помощ на посланик Силвио, отколкото на посланик Макгрори. Можете ли да уредите прехвърлянето му?

— Каква е тази работа?

— Той, съвсем сам, е намерил отговорите на всички въпроси, които посланик Макгрори е задавал.

— А някой друг може ли да стигне до същите отговори?

— Надявам се, не. Мисля, че не.

— Ще поговоря с директор Шмит веднага щом ми остане време.

— И днес ще свърши работа, господине. А ако стане веднага след като приключим разговора с вас, ще е най-добре.

— Значи е важно, така ли? Смятай, че е свършено. Би ли ми продиктувал името по букви?

Кастило го продиктува.

— Записах.

— Това е всичко, господине, докато се върна във Вашингтон. Тогава ще ви запозная с подробностите.

— Колкото по-скоро се върнеш, толкова по-добре.

— Слушам, господине.

— Все още имаме работа с гърмящите куфарчета. Да знаеш, че доста ме притесняват.

— Знам, господине. И мен. Ще се върна възможно най-бързо.

— Радвам се, че се обади, Чарли.

— За мен е винаги удоволствие да разговарям с вас, господине — отвърна Чарли и затвори. Когато телефонистката се обади, той съобщи, че е приключил. След това върна слушалката на мястото й.

Погледна посланик Силвио.

— Посланик Монтвейл ми осигури всичко, от което се нуждаех — заяви той. — Нямаше пращене по линията. Защо всички тези подробности ме карат да се притеснявам?

Посланик Силвио се усмихна.

— Чакат ни в хола — напомни той на Чарли.

Артигас, Солес, Мунц, Сантини и Юнг си говореха тихо, отпуснали се на канапетата. Щом Кастило и посланик Силвио влязоха, те наскачаха. Изражението на Артигас напомни на Кастило, че бе нарекъл аташето „неочакван проблем“, преди да се свърже по обезопасената линия с Монтвейл.