Уилям Грифин - Ловците

Беше тъжен и ядосан, чувства, които са недопустими за агент от ФБР, особено за член на ЗОО, който искаше да запази тази работа, което означаваше, че трябва да докаже, че умее да запазва хладнокръвие и да проявява професионализъм, когато е подложен на стрес, а не да показва гняв или тъга.

Току-що бе видял как полковник Алфредо Мунц се изправя небрежно от съседната кръгла маса, където се бяха настанили жена с две тийнейджърки, и се отправя към мъжката тоалетна.

Само че Мунц нямаше намерение нито да ползва тоалетната, нито да си мие ръцете.

Трябваше да предаде на Солес паспортите на цялото семейство. Това означаваше, че Мунц току-що се е сбогувал със семейството си за Господ знае колко време и ги поверяваше на хора — включително на един китаец — които те не бяха виждали никога през живота си.

По лицата на момичетата се бе изписала уплаха. И двете бяха млади и красиви, каза си Юнг. Едната бе на около шестнайсет, а другата малко по-голяма — на прага на женствеността.

„Изобщо не бива да са въвлечени в подобно нещо. Дяволите да ги вземат проклетите мръсници!“

По-малката погледна към тяхната маса. Юнг срещна погледа й и се усмихна, с надеждата да й подскаже, че всичко ще бъде наред.

В първия момент остана с впечатлението, че тя се стресна, след това извърна очи.

„Не трябваше да го правя. Някой може да ме види. По дяволите, исках да й дам малко кураж“.

В същия момент Солес излезе от мъжката тоалетна, пъхна ръце в джобовете и кимна едва забележимо на Юнг и Артигас. Извади пакет цигари от джоба си и без да бърза, защрака със запалка „Зипо“.

Мунц излезе почти веднага след него, също извади пакет цигари, потърси запалка, не откри и погледна безпомощно към Солес. Солес извади „Зипото“ и запали цигарата на Мунц.

Мунц погледна бързо съпругата си и дъщерите и се насочи към ескалатора. Солес пое в обратната посока — към асансьорите. Така бе по план.

Кастило се появи откъм ескалаторите. Направи се на приятно изненадан, когато забеляза Юнг и Артигас, и се приближи до масата им. Стиснаха ръце, потупаха се по гърбовете и се целунаха по аржентински.

Сеньора Мунц и момичетата вече познаваха всички участници в играта.

Кастило кимна към асансьорите.

Артигас прошепна:

— Ще се видим на ферибота.

Стана и тръгна към ескалатора.

Сеньора Мунц изчака съпругът й да потъне в тълпата, която чакаше да се качи на ескалатора, посегна към чантата си и стана, а след това даде знак на момичетата също да станат.

Юнг извади банкнота от джоба си и я остави на масата за бакшиш. Докато се пресягаше, усети тежестта на полуавтоматичния пистолет.

„ Мили боже, спомни си неочаквано той, не съм го заредил! Ще ми отнеме цяла вечност с тази превързана ръка. “

Отправи се с бърза крачка към мъжката тоалетна, влезе в една от кабинките и заключи. Извади револвера, освободи барабана, като го притисна в ролката тоалетна хартия, и сложи патрони. След това го върна в кобура, отключи вратата и забързано излезе от тоалетната.

Обзе го паника, защото не успя веднага да види семейство Мунц. След това ги забеляза в тълпата пред ескалатора.

По-малкото момиче го видя, че приближава, и се усмихна с облекчение.

Той й се усмихна отново и се отправи към ескалатора.

16 Етаж, 1568 „Авенидл Арибеньос“

„Белграно“, Буенос Айрес, Аржентина

19:40, 8 Август 2005

Когато Пол Сиено отвори металната врата на апартамента, за да влязат Кастило и El Coronel Алфредо Мунц, бивш шеф на ДРУ, Кастило забеляза, че холът е пълен с хора. Ерик Кочиан се бе настанил на кафяв кожен фотьойл, вдигнал крака на близката отоманка. В едната ръка стискаше чаша вино, а в другата — пура.

„Кралят е своя замък“, помисли си с усмивка Кастило.

На масичката бяха поставени плата със сирене и шунка, бутилки вино и бира и чаши. Шандор Тор се бе настанил до Сузана Сиено на едно от канапетата. Старши сержант Джон Дейвидсън и полковник Джейк Торине седяха на другото. Ефрейтор Лестър Брадли се бе свил между тях. Фернандо Лопес се бе отпуснал на кресло, очевидно донесено от другаде.

Всички погледнаха Кастило и Мунц.

Кастило си каза: „Дейвидсън се пита кой ли е Мунц и какво търси тук. По всяка вероятност госпожа Сиено знае и едва сдържа любопитството си защо е тук.

Останалите — включително Джон, госпожа Сиено, дори Ерик Кочиан — ме гледат, очевидно решили, че е влязъл Джеймс Бонд, готов да отговори на всичките им въпроси.