Уилям Грифин - Ловците

— Виното в тази страна става ли за пиене? — попита Кочиан.

— Ще го одобрите, господин Кочиан — отвърна Сиено на унгарски. — А говеждото е най-доброто на света. Lomo е филе миньон. В „Рио Алба“ са по половин килограм. Papas Provenzal са пържени картофи с магданоз и така нататък.

— Ти защо не си ми казал досега, че говориш унгарски? — попита Кочиан.

— Мислех, че всички знаят — отвърна сериозно Сиено. — Поне подполковникът знае.

Кочиан забеляза усмивката на Шандор Тор.

— Смешно ли ти се струва, Шандор? — попита Кочиан.

— Май на всички им е смешно, господин Кочиан — отвърна Тор.

Мобилният на Кастило започна да вибрира.

— Hola?

— Току-що предадох документите на Артигас — заяви направо Тони Сантини. — Да останем ли, докато автобусът тръгне?

— Няма нужда, Тони — отвърна след малко Кастило. — Страх ме е да не те познае някой. Когато Юнг пристигне, веднага ще проличи, че не е аржентинец. За Солес и Артигас няма проблем. Затова предай на Солес да остане, а след това да вземе такси.

— Мислех да дам на Артигас моята кола — отвърна Сантини. — Така ще се чувства по-спокоен. Освен това е кола на посолството, има радио, сиди и няма да има проблем…

— Става.

— Да поръчаш нещо друго?

— Вземи такси до „Рио Алба“ и ни донеси вечерята — нареди Кастило. — Пол сега ще поръча.

— Това май е една от гениалните ти идеи, Чарли.

— Според Наполеон стомахът тласка армията напред. Учудвам се, че не го знаеш.

Сантини се разсмя.

— Кажи на Пол да ми поръча голямо bife chorizo — помоли Сантини и затвори.

Сиено се свърза с „Рио Алба“ и даде поръчката.

— Сега ни остава единствено да чакаме, нали? — попита Торине, след като Сиено затвори.

— За да не заспите, докато чакаме — реши Кастило, — предлагам да поговорим за атомните бомби, дето се побират в куфарче.

Торине го погледна озадачен.

— Защо ми се струва, че говориш сериозно?

— Защото наистина говоря сериозно — потвърди Кастило.

— Каква е тази работа?

— Джак Бритън чул от ченге под прикритие, че същите хора, които били отговорни за кражбата на „727“, купили ферма извън Филаделфия. На територията й имало железодобивна мина. Там складирали храна, за да имат запаси, когато дойдело времето някой да взриви атомна бомба в куфарче във Филаделфия.

— Източникът на Бритън сигурен ли е? — попита намръщен Торине. — Това ми се струва доста шантаво, Чарли.

— Знам, но не можем да го пренебрегнем.

— Бритън вярва ли? — попита Фернандо.

— Според Бритън не бива да подминаваме този въпрос — отвърна Кастило. — В момента той е там и души заедно с хора от Тайните служби и разни ченгета, които познава. От ранчото ще отида там, след това ще тръгна за Вашингтон. Да поговорим за атомните бомби. Вас ви учат на тези неща, нали, Джейк?

— На млади години пилотирах „В–29“ — започна да разказва Торине. — Вече не помня точно колко курса по ядрена физика съм изкарал, но съм сигурен, че нито една ядрена бомба не може да се побере в куфарче.

— В куфарче — не, но в куфар — обади се спокойно Сиено — като нищо. В Агенцията има хора, които разправят, че агент на име Сунев…

— Кой? — прекъсна го Кастило.

— Сунев — повтори Сиено. — Руски дезертьор. Забравих му първото име, може и никога да не съм го знаел.

— Да не би да става въпрос за полковник Пьотр Сунев от КГБ? — намеси се учтиво Кочиан.

— Същият — потвърди Сиено.

— Чувал ли си за този тип, Ерик? — попита Кастило.

— Попадах на името му няколко пъти. Той е приятел на твоя добър приятел господин Певснер.

— Искам да ми разкажеш, Ерик, но нека първо разбера какво разправят в Агенцията.

— Сунев е давал показания пред комитет, сформиран от Конгреса — гледал съм записите поне десет пъти; беше с черна торба на главата, за да не може никой да го познае. Това беше преди пет, може би преди шест години. Той каза, че през Студената война получил назначение — бил шпионин в съветската мисия в ООН — да открие места в страната, където могат да се спуснат оръжия, включително САБД и необходимата комуникационна екипировка, с която да бъдат задействани. От отговорите му не стана ясно дали са спуснати или не.

— Агенцията повярва ли му? — попита Торине.

— Какво е САБД? — прекъсна ги Фернандо.

— Куфарче с ядрено устройство — уточни Сиено. — Руснаците ги наричат специални атомни боеприпаси за диверсии.

— Добре, да се върнем на основното — предложи Кастило. — Как изглежда САБД?

— „Ри–239“ прилича на куфарче — обясни Сиено. — Малко куфарче, но по-голямо от онези, които хората използват всеки ден. — Показа с ръце и продължи: — Има още едно — забравих номенклатурата — то е разделено на две части, всяко е колкото чекмедже. Може да произведе взрив от десет до двайсет килотона. Малката е с мощ три до пет килотона.