Уилям Грифин - Ловците

„Още по-добре. Така никой няма да пита защо пристига посред нощ“.

— Ако това е всичко, дами, ви оставям. Ще се видим утре сутринта. Знаете как да се свържете с мен.

— Много ви благодаря — отвърна сеньора Мунц. — Много сте мил.

Юнг се усмихна на момичетата и излезе от хотела. Качи се в беемвето и подкара към апартамента си.

„Дистанционното не е в мен и не мога да отворя проклетата врата на гаража. Налага се да оставя колата на улицата“.

Паркира до тротоара и тъкмо се канеше да слезе, когато реши друго. Извади мобилния.

Джейк Торине се обади на второто позвъняване.

— В гнездото са. Хулио е отпред — докладва Юнг.

— Не забравяй да заредиш телефона — отвърна Торине. — Да не се налага утре да пращаме човек да ви издирва… поточно казано, днес.

— Вече ти казах, че ще го направя — сопна се Юнг и затвори.

Веднага осъзна грешката си. „По дяволите! Той е напълно прав. Това е много важна подробност, а аз дори не бях помислил да заредя мобилния.

В апартамента има две зареждачки. Едната може да се включи към запалка. Ще я взема, ще тръгна пеша и ще я дам на Артигас. След това ще заредя моя“.

Отвори доста непохватно вратата на беемвето, защото се наложи да действа с лявата ръка. След това понечи да заключи.

— Buenos noches, Senor Yung — чу глас зад себе си. — По-точно Buenos dias, нали така?

Юнг усети как се вледенява.

„Господи, косата на врата ми се накъдри. А винаги съм си казвал, че това е просто образно казано“.

— Ордьонес, изкарахте ми акъла! — въздъхна Юнг.

— Извинявайте — отвърна главен инспектор Хосе Ордьонес. Усмивката му издаваше, че е развеселен, вместо смутен.

Юнг го погледна злобно.

— Нали нямате намерение да ме разпитвате какво правя по улиците на Караско в този час? — продължи Ордьонес.

— Пет пари не давам какво правите — сопна се Юнг.

— Трябва да поговорим, сеньор Юнг.

— Хайде да оставим разговорите за някой друг път. Денят ми беше доста натоварен и ми се иска да си легна.

— Налага се — настоя инспекторът.

— А налага ли се да се крия зад дипломатическия си имунитет, за да се наспя?

— Тъкмо затова трябва да поговорим. Много ми се иска да не намесваме дипломатическия ви имунитет в тази твърде смрадлива какофония.

„Мама му стара! Ами сега какво?“

— Позволете ми да перифразирам молбата си — продължи Ордьонес. — Много ми се иска да поговорим. Имате думата ми, че разговорът ще бъде неофициален. От вас се иска само да ме изслушате. Не е нужно да казвате каквото и да било, освен, разбира се, ако не пожелаете.

Юнг го погледна, но не отговори.

— Какво губите, сеньор Юнг? — убеждаваше го Ордьонес. — Ще отнема само няколко минутки от времето ви. Можете да ме почерпите една малка чашка уиски.

— Добре — примири се Юнг. — Да се качим в апартамента ми. И да се разберем отсега. Щом ви кажа, че искам да си лягам, си тръгвате и ме оставяте да се наспя.

— Голям сте симпатяга, сеньор Юнг.

— Страшен апартамент — отбеляза Ордьонес, когато Юнг запали лампите в хола.

— Благодаря. Какво уиски предпочитате?

— Скоч, ако имате — отвърна Ордьонес. — Преди да седнем, какво ще кажете да ви оправя превръзката?

Юнг погледна ранената ръка. Превръзката бе напоена с кръв и много мръсна.

„Това пък откъде се взе? Нямаше го последния път, когато проверих. Сигурно съм я омърлял, докато лазех под беемвето на ферибота“.

— Извини ме, че се меся, но трябва да се смени — настоя Ордьонес.

— Имам бинт и марля в банята — отвърна Юнг и с малко закъснение добави: — Благодаря.

Ордьонес свали превръзката бавно и много внимателно, след това огледа засъхналата кръв.

— Извадили сте късмет — отбеляза той. — Няколко милиметра встрани и щяхте да имате сериозен проблем.

— Изпратих кутия бонбони на вашия човек с пушката — отвърна Юнг.

Ордьонес се разсмя.

— Вече си поговорих с него. Намеренията му са били благородни. Опитвал се е да ви спаси живота.

Инспекторът почистваше раната с дезинфектант, а Юнг се опитваше да не се дърпа и свива от болка.

— Случайно да знаете добър автомонтьор? „Блейзърът“ ми е станал на решето.

„Защо, по дяволите, го казах?“

— Че то е било като минно поле — отвърна Ордьонес. — Между другото, познавам. Ще ви дам адреса и ще му се обадя да му кажа, че сте ми приятел.

— Благодаря.

— Така вече е по-добре — заяви инспекторът три минути по-късно, когато пусна ръката на Юнг. — Сега можем да пийнем уискито, което бяхте така любезен да ми предложите.