Уилям Грифин - Ловците

— Обяснение за какво?

— От кого защитавате семейство Мунц? И защо? Какво правят те тук? Каква е твоята връзка с El Coronel Мунц, същия човек, когото твърдиш, че не познаваш.

— Не съм казал, че не го познавам; отговорих ти, че това е от въпросите, на които няма да получиш отговор.

— А сега ще ми отговориш ли?

— А ти ще ми разкажеш ли за интересното развитие в разследването на убийствата в „Шангри-Ла“?

Ордьонес не отговори веднага.

— Имената Василий Респин и Александър Певснер говорят ли ти нещо, Дейвид?

— Говориш за един и същи човек — отвърна Юнг. — Не съм сигурен дали това е истинското му име и дали няма и други имена. Интерпол го търси отдавна — и не само Интерпол — по какви ли не обвинения.

— Той е в Аржентина под името Певснер — уточни Ордьонес.

— Ти откъде разбра?

— Алфредо Мунц ми каза.

— Защо не е арестуван досега?

Инспекторът сви рамене.

— Очевидно не е в интерес на аржентинците да го арестуват.

— Платил ли е на някого?

Ордьонес отново сви рамене.

— Сигурно. Той разполага с пари. Достатъчно пари, за да притежава хеликоптер „Бел Рейнджър“.

„Боже милостиви! Оттам ли е взел Кастило хеликоптера? От международен мафиот?“

— Не е същото, като да разполагаш с пръстови отпечатъци, но ските на хеликоптерите оставят следи в почвата — например в нивата близо до имението „Шангри-Ла“ — които могат да бъдат идентифицирани. По-точно казано, няма да е никак трудно да се определи какъв точно хеликоптер е оставил следите. А той със сигурност е бил „Бел Рейнджър“.

— И мислиш, че е на Певснер?

— Не съм сигурен. Знам обаче, че в Буенос Айрес няма много „Бел Рейнджъри“. Също така знам, че след като е бил на летище „Хорхе Нюбъри“, рано вечерта преди да станат убийствата в „Шангри-Ла“, „Бел Рейнджърът“ на Певснер е излетял за Пилар. Там не е дал нов летателен план. Тъй като в Пилар няма летище, няма и сведения дали е кацнал изобщо. Рано на сутринта след убийствата хеликоптерът на Певснер се е върнал на „Хорхе Нюбъри“. Предполага се, че е идвал от Пилар. А тъй като не е кацал на летище, няма сведения кога и дали е излетял оттам. Останал е на „Хорхе Нюбъри“ до края на деня, след това отново се е върнал в Пилар.

— Това означава, че в нощта на убийствата в имението „Бел Рейнджърът“ на Певснер е имал достатъчно време, за да лети до провинция Такуарембо и да се върне. Ако е прелетял съвсем ниско, нито радарите тук, нито аржентинските радари са успели да го засекат.

— Мислиш, че Певснер е замесен в тази работа в имението ли?

— Не знам, Дейвид. Само че Певснер не е от хората, които могат да отпаднат от подозрение единствено защото има неопетнена репутация. Ще ти разкажа какво още съм научил, с надеждата, когато свърша, ти да ми разкажеш какво знаеш по този въпрос.

— Не мога да приема такава сделка.

— Сам разбираш, че това е признание, че знаеш нещо.

— Нищо подобно. Досега нямах никаква представа, че руският мафиот е в Южна Америка или че притежава хеликоптер. Отказвам се от сделка, защото, след като ти ми разкажеш всичко, а аз не мога да ти кажа нищо, ще ме обвиниш, че не постъпвам честно.

Инспекторът погледна умислен Юнг.

— Помниш ли, че ти казах, че в съвместната ни работа с Мунц се е случвало да охраняваме разни величия като например Фидел Кастро?

Юнг кимна.

— Казах ти още, че едно от нещата, за които не намирам никакво обяснение, е, че двама от нинджите бяха простреляни със специални куршуми, каквито получават единствено стрелците по състезания и войниците от Специалните части!

— Помня.

— Най-много ме озадачи реакцията на посланик Макгрори, когато заместник-министърът на външните работи Алварес го попита дали случайно не е чувал за намеса на вашите Специални части. Наблюдавах изражението му. Изненадата му беше неподправена, както и гневът му, когато чу въпроса. Ако вашите Специални части са били замесени, посланик Макгрори не знаеше нищо по този въпрос. Следователно възможностите са две — или те не са били замесени, или са предприели толкова секретна мисия, че дори американският посланик не е бил уведомен.

„Господи, спипа ни!“

— Хосе, има едно правило, което се съблюдава много строго — особено в случаите, когато се използват Специалните части — нищо не може да се случи в чужда страна без знанието на посланика.

— Да, знам — кимна инспекторът. — Нека да довърша. Задавах си всички тези въпроси, когато отидох в Британската болница, за да присъствам на аутопсиите на господин Лоримър и нинджите. След това, когато наблюдавах простреляния в главата нинджа, ми се стори, колкото и да бе глупаво, че съм го виждал някъде.