Уилям Грифин - Ловците

— Благодаря, господин главен инспектор.

— За мен беше истинско удоволствие да ви помогна. Моля ви, наричайте ме Хосе.

Юнг се усмихна и го подкани да излезе от банята.

— Какво ще пиеш? — попита той и посочи бутилките на бара.

— „Феймъс Граус“, ако обичаш.

Юнг му подаде чашата и попита дали иска лед.

Ордьонес кимна.

— Да, ако обичаш.

След това продължи:

— Едно време пиех „Джони Уокър блеклейбъл“. После хората от „Джони Уокър“ отнеха дистрибуторските права на приятеля ми — а семейството му се занимаваше с това от поколения — затова престанах да пия „Джони Уокър“ и минах на „Феймъс Граус“. Приятелят ми вече е техен дистрибутор.

— Много интересно — измънка Юнг.

Подаде чаша „Феймъс Граус“ на инспектора и наля и за себе си.

— Ние, от Латинска Америка — бил си тук достатъчно дълго и сигурно го знаеш — сме така — продължи Ордьонес. — Отблагодаряваме се щедро на приятелите си, наказваме враговете и сме злопаметни.

— Ами? — отвърна Юнг.

— Не са ли и китайците същите, сеньор Юнг? Може ли да те наричам Дейв?

— Ние китайците сме неразгадаеми — обясни той.

— Като агентите на ФБР ли?

— Като някои агенти на ФБР. Трябва да призная, че има колеги, които говорят прекалено много. Аз не съм от тях. Казвам ти го като приятел. А отговорът е да, можеш да ме наричаш Дейв.

Ордьонес се разсмя.

— Благодаря. Та като говорим за приятели, случайно да познаваш един аржентинец Алфредо Мунц?

„Мама му стара!“

Щом стана очевидно, че Юнг няма никакво намерение да отговори, Ордьонес продължи:

— До много скоро, той беше шеф на ДРУ. Нали знаеш какво е ДРУ?

— Знам какво е ДРУ — изсъска Юнг.

— El Coronel Мунц наскоро се оттегли — продължи да разказва инспекторът. — Чу се, че се бил оттеглил, защото не успял да разбере достатъчно бързо първо кой е отвлякъл госпожа Мастърсън, а след това кой е убил съпругът й.

Юнг мълчеше. Отпи глътка скоч.

— Такива са те, аржентинците. Жалко — отбеляза Ордьонес. — Много обичат да прехвърлят вината си на друг. Как се казваше на английски? Търсят си изкупителна жертва.

— Имаше такова нещо.

— Сега аржентинското правителство разправя: „Защо да се срамуваме, че съпругата на дипломат бе отвлечена, а самият дипломат убит в страната ни? На бърза ръка пенсионирахме човека, който трябваше да предотврати тази издънка. Некомпетентността му струва работата“.

— Доста неприятно — съгласи се Юнг.

— Наистина неприятно. А когато се разнесе клюката, че полковник Мунц се е прострелял, докато си е чистил пистолета, много хора си казаха, че това е несполучлив опит да се самоубие, защото е засрамен заради собствената си некомпетентност.

— Значи се е прострелял, докато си е почиствал пистолета, така ли?

— Наистина ли нямаш представа за кого говоря?

Юнг не отговори.

— Как да разбирам мълчанието ти, Дейвид, и безизразното лице? Че познаваш полковник Мунц — или поне имаш представа кой е — или че не го познаваш и нямаш никаква представа кой е?

— Нека това да остане един от въпросите, на които Юнг не желае да отговори — отвърна агентът.

Инспекторът се усмихна.

— Мога само да ти кажа, Дейвид, че аз не бях от онези, които повярваха, че Мунц е некомпетентен и че се е опитал да се самоубие, докато си е чистил пистолета.

— Така ли?

— Нито за секунда. Виж, Дейвид, Алфредо Мунц ми е добър приятел — бих казал много добър приятел, на когото държа.

— Така ли?

— Запознахме се, защото бяхме колеги. Той управляваше ДРУ от своята страна на река Плата, а аз управлявах — все още управлявам — Вътрешен отдел на уругвайската Национална полиция. Името може и да е подвеждащо, но моят отдел върши в Уругвай онова, което ДРУ върши в Аржентина.

— Това не го знаех — отвърна агентът.

— Разбира се, че не го знаеш — закима Ордьонес. — Все пак ти си един от десетина, може би дори повече, агенти на ФБР във вашето посолство, които се занимават единствено и само с пране на пари, нали така?

— Щом казваш.

— Скоро след като двамата с Алфредо започнахме съвместната си работа, научихме — и то с огромно учудване — че и двамата сме честни ченгета. За съжаление, такива като нас не са много — нито в Аржентина, нито в Уругвай.

— Съжалявам, че е така.

— С течение на годините, докато двамата с Алфредо работехме над съвместни проекти за защита на общите ни интереси — например защита на видни личности…

— Защита на видни личности ли?

— Наши държавни дейци, дипломати, видни личности, дошли на посещение в страната, като например държавни глави. Вземи Фидел Кастро. Ти знаеше ли, че когато Фидел Кастро посещава Уругвай, той и по-високопоставените членове на антуража му отсядат в хотел „Белмонт Хаус“, съвсем наблизо?