Уилям Грифин - Ловците

Тор погледна Кастило. Чарли се поколеба за момент, след това кимна.

Тор махна на Ракоши, за да му даде знак да излезе. След това прекрачи към вратата и я затвори.

— Господин Госингер, и двамата с вас сме загрижени за безопасността на господин Кочиан. Ще си свърша работата по-добре, ако не ме държите на тъмно. — Замълча, разбра, че Кастило няма да отговори, и продължи. — Простете на стария полицай, задето не вярва, че сте човекът, за когото се представяте, господин Госингер.

„Рано или късно трябва да му кажа“.

— Аз съм американски офицер от разузнаването.

Тор кимна веднага и Кастило разбра, че полицаят не е изненадан.

— От ЦРУ ли сте?

Кастило поклати глава.

— Не.

Бе очевидно, че Шандор Тор не му вярва.

— Защо проявявате интерес към господин Кочиан?

— В момента искам единствено да го опазя жив — отвърна Чарли, след това даде знак на Тор да го последва. — Елате с мен.

Кастило го отведе в спалнята на Кочиан и посочи снимката, на която Ерик Кочиан бе стиснал ръцете на майка му и на чичо му Вили.

— Това е майка ми като момиче. А тук — той посочи следващата снимка, на която държеше майка си за ръка — вече е млада жена и аз като дете.

Тор погледна снимката, след това вдигна очи към Кастило и посочи снимката, на която Кастило бе в парадна униформа с медали.

— Вие сте войник. Аз също.

— Войник съм. Подполковник.

— Това обяснява точната стрелба — отвърна Тор. — Но пък изникват нови въпроси.

— Когато му дойде времето, ще се постарая да отговоря на въпросите. Засега правителството ми се интересува от всичко, което господин Кочиан е научил за скандала „Петрол срещу храни“.

— Достатъчно, очевидно замесените в скандала са изпратили убийците си да го ликвидират.

— Първо е трябвало да научат какво знае, след това са щели да го убият.

— И той ми каза същото в нощта, когато се опитаха да го отвлекат на моста — призна Тор.

— Каза ли нещо друго?

— Каза, че информацията била в апартамента.

— Каза ли къде е?

Тор поклати глава.

— Каза, че не искал да знам.

— Значи ще ни каже утре сутринта.

— И как ще успеем да го опазим?

— В моята работа има моменти, когато се доверяваш на инстинкта си по отношение на някой човек — отвърна Кастило. — Признаваш пред него неща, които е много възможно да се обърнат срещу теб.

— Знам — кимна Тор. — Какво ви казва инстинктът за мен?

— След два часа на летище „Ферихеги“ ще кацне самолет. След като изведем господин Кочиан от болницата и той вземе информацията, ще го откарам в Аржентина.

— Аржентина е на другия край на света — намръщи се Тор. — Самолетът трябва да е доста внушителен.

— „Гълфстрийм III“ — уточни Кастило.

Тор кимна. Очевидно знаеше за какъв самолет става въпрос.

— Защо не в Съединените щати?

— Причините са две. Първо, господин Кочиан не иска да ходи в Щатите и, второ, според мен ще открием онова, което търсим, в Южна Америка. Освен това ми се струва, че там ще мога да го пазя по-добре, отколкото в Щатите.

— Звучи разумно.

— Мисля си, че ще успея да покажа на онези, които са по петите на господин Кочиан, че вече е напълно безсмислено да се опитват да измъкнат информация от него или да го убият, защото всичката информация, с която е разполагал, е вече в моите ръце.

— Ще се погрижа господин Кочиан да стигне жив и здрав от болницата тук, а после до летището.

Кастило попита:

— Какво би ви накарало да дойдете с нас в Аржентина?

Тор срещна погледа му.

— Не е нужно да искате разрешение за подобно нещо — отвърна Тор.

Чарли поклати глава.

— Ще дойдете ли с нас?

— Разбира се.

— Какво ще правим с полицията? — попита Кастило.

— Нищо. Ако хората ми успеят да открият колата им — а според мен ще я намерят — ще натоварим телата вътре, ще ги закараме в гората и ще изгорим автомобила.

— Това ще бъде ли достатъчно убедително?

— Надявам се.

Хотел „Данубиус Гелерт“

Ул. „Св. Гелерт“ №1

Будапеща, Унгария

05:50, 7 Август 2005

— Защо ли ме притеснява фактът, че те заварвам облечен преди зазоряване в компанията на „Узи“, Чарли? — попита полковник Джейк Торине, когато двамата с Фернандо влязоха в хола. В следващия миг Макс изскочи от съседната стая оголил зъби, и Джейк извика:

— Леле, боже!

— Те са от добрите, Макс — обясни Чарли на унгарски. — Лягай долу.

Макс се приближи до Кастило и се настани в краката му.

— Какво е това, унгарска овчарка ли? — попита Торине. — Откъде се взе това чудо?