Уилям Грифин - Ловците

Дейвидсън не трепна.

— Свободно, мама ви стара — изсъска Милър.

Дейвидсън се отпусна.

— Явяваш се като доброволец за какво? — попита Милър.

— Стига де. Знам какво става тук, Дик.

— Онова, което става, е строго секретно по заповед на президента — обясни Милър.

— Същото каза и Вик Д’Алесандро.

— Виждам, че и гордостта на пехотинците е тук. И той ли се е разприказвал?

— Едва след като Вик му нареди да ми разкаже. Преди това Лестър беше като мида.

— Как успя да накараш генерал Макнаб да проговори? — попита Милър и размаха листа.

— Напомних му, че на Чар… подполковник Кастило ще му трябва човек, който да замести Кранц. Освен това ни трябва по-подходящо място да скрием Лестър; в „Макол“ не става. А ако един пехотинец тръгне да минава квалификационен курс, все някой ще се усети, че работата намирисва.

— Това ли е всичко?

— Освен това с Чарли се знаем и ми е ясно, когато има нужда от човек.

— Това ли е? — попита отново Милър.

Погледът на Милър попадна случайно върху Брадли и по изражението му разбра, че има още нещо.

— Казах на Макнаб, че толкова ми е писнало от „Келт Макол“, че вече си мисля дали не е дошло време да се пенсионирам — призна Дейвидсън.

— Да не би да се опитваш да ми кажеш, че ти стиска да заплашваш Макнаб?

— Това е факт, Дик — отвърна Дейвидсън.

По изражението на Брадли Милър разбра, че пехотинецът остана шокиран, когато чу старши сержант да се обръща към майор на малко име.

— Според теб Чарли какво ще направи?

— Макар подполковник Кастило на моменти да не е в състояние да се въздържа от импулсивни и необмислени решения, макар да е наясно, че си от малцината, които са доказали, че могат да го озаптяват, когато чуе, че искаш да станеш част от веселата ни дружинка, почти със сигурност отговорът ще бъде „Как ли пък не!“

Дейвидсън въздъхна шумно.

— Мога да съм ви от полза, Дик, и ти го знаеш. Ще поговориш ли с него?

— Няма проблем, само че това е все едно да пикаеш срещу вятъра — отвърна Милър. — Най-добре да го поставим пред свършен факт. Когато пристигне в Буенос Айрес, ще те завари там. Ще предложим, по-скоро ще намекнем — само не трябва да лъжем — че това е поредният брейнсторминг на генерал-лейтенант Брус Дж. Макнаб.

— Благодаря, Дик — отвърна простичко Дейвидсън. — И това ми стига. Не за пръв път генералът ме праща да му дръпна юздите.

— А какво да правим с ефрейтор Плямпало? — попита Милър и погледна Брадли.

— Скрий го на очевидно място — отвърна Дейвидсън. — В посолството в Буенос Айрес.

— Кастило го доведе тук, защото знаеше, че сержантът, шеф на охраната, ще разпитва какво е правил и няма да го остави на мира, докато Брадли не му каже.

— Познавам един сержант Макнамара в щаба на пехотинците.

— Знам го щаба — отвърна Милър.

— Той е от тежката артилерия. Лестър разправя, че ако го накарам да се обади на неговия сержант в Аржентина и му нареди да не задава въпроси, той нямало да си вре носа.

— А какво ще обясниш на приятеля си? Защо го молиш да звъни?

— Ще му обясня, че не мога да му кажа. Той ще го приеме.

— Ами ако не го приеме?

— Ще я видим тази работа, когато му дойде времето.

— Звънни му още сега. Ако се свържеш с него, кажи му да дойде тук. Ще го шашнем с кабинета на Чарли и с моята парадна униформа и да се надяваме, че ще се получи.

Дейвидсън кимна.

— Събрал ли си багажа? — попита Милър.

Дейвидсън кимна отново.

— Добре. Ако твоят сержант се съгласи, утре вечер ще хванете полета от Маями.

Хотел „Данубиус Гелерт“

Ул. „Св. Гелерт“ №1

Будапеща, Унгария

01:25, 7 Август 2005

Подполковник Кастило — полузаспал — усети как нещо мокро и студено се притиска в лицето му. Първата му мисъл бе, че от устата му е потекла слюнка и е попила във възглавницата, затова се отдръпна от мокрото място.

От време на време му се случваше и не му беше никак приятно. Казваше си, че не може да контролира отделянето на слюнка, докато спи, но се притесняваше също толкова, колкото и от така наречената нощна еякулация. Беше притеснително, дразнещо и дори срамно. С възрастта нощните еякулации престанаха, но потеклата слюнка си оставаше досаден проблем.

Подпря се, за да се отмести още малко, и в същия момент се събуди напълно, а сърцето му заблъска.

В леглото до него имаше нещо топло, стегнато и космато.

В същия момент чу гърлено ръмжене.

— Макс, гадино долна! Как успя да се качиш в леглото?