Уилям Грифин - Ловците

— На Ерик Кочиан е.

— Какво му е на главата?

— Имаме си проблеми, Джейк. Трябва да тръгнем час по-скоро.

— Чарли, току-що идваме от Балтимор с една мизерна отбивка във Франкфурт.

— Какви са тези проблеми, гринго? — попита Фернандо Лопес.

— Лошите се опитали да отвлекат Ерик Кочиан. Макс захапал единия и той му потрошил главата с пистолет, а другият стрелял по Ерик. Улучил го на две места. За щастие, раните не са сериозни. След малко ще го изведем от болницата. Щом ми покаже къде е скрил информацията, която ми трябва, тръгваме за летището.

— Какво си се разбързал?

— Искам да се изнеса оттук колкото е възможно по-бързо, за да го опазя жив.

— Тук не е ли на сигурно място? — попита Фернандо. — Не можем ли да останем поне осем часа, за да поспим? Господи, долу във фоайето на хотела се мотаят поне шест ченгета, а от асансьора слязоха поне още четирима.

— Ти ще спиш колкото искаш, когато се качиш на самолета за вкъщи — отвърна Кастило. — Двамата с Джейк трябва да изкараме Ерик от Будапеща.

— Ти да не би да мислиш, че те ще опитат отново? — попита Торине.

— Вече опитаха — обясни Чарли. — Двама се появиха тук в един и половина.

— И? — подкани го нетърпеливо Фернандо.

— Макс ме събуди. Очистих ги.

— Ти си ги очистил? — повтори Торине.

Кастило кимна.

— Мили Боже! — възкликна Джейк.

— Нямах избор, Джейк.

— Ще има ли някакви усложнения? Питам за местната полиция.

— Съмнявам се.

— Добре ли си, гринго? — попита загрижено Фернандо.

— Добре съм — кимна Кастило и се обърна към Торине: — Ако ти излетиш, Джейк, аз ще пилотирам „Гълфстрийма“, за да можеш да подремнеш.

По изражението на Торине пролича, че не е никак въодушевен от тази възможност.

— Нямаше да те моля, ако не беше необходимо — обясни Кастило.

Торине сви рамене.

— Заявих полет за Буенос Айрес, когато слязохме — обясни той. — Будапеща, Дакар, голямата локва до Рецифе, Бразилия. След това летим до Буенос Айрес. До Дакар са почти шест часа. При две спирания за зареждане, всяко ще ни отнеме по час, така че ще бъдем общо петнайсет часа във въздуха и ако излетим оттук в осем, би трябвало да сме в Буенос Айрес преди полунощ.

— Ще стане — обади се Фернандо. — Можем да спим на смени. Един от нас се опъва на дивана, другият е на дясната седалка.

— Ти няма да ходиш никъде — заяви Кастило. — Заминаваш си вкъщи с първия удобен полет.

— Ще взема първия полет от Буенос Айрес — реши Фернандо. — Този въпрос не подлежи на обсъждане.

— Кой ще пътува с нас? — попита Торине. — Освен Кочиан.

— Ерик, аз, Шандор Тор и Макс.

— А кой е Шандор Тор? — полюбопитства Торине.

— Бодигардът на Били. Страшен е.

— Той знае ли, че заминава?

Кастило кимна.

— И кучето ли е с нас? — намръщи се Фернандо.

— Задължително — заяви Кастило.

— Ще се обадя за прогнозата — въздъхна Торине. — Някой да ни поръча закуска. А, Чарли, има ли как да уредим да ни доставят храна за изпът?

Хотел „Данубиус Гелерт“

Ул. „Св. Гелерт“ №1

Будапеща, Унгария

07:20, 7 Август 2005

Отдалече личеше, че Ерик Кочиан е в ужасно настроение, когато Шандор Тор го вкара в апартамента на инвалидния стол. Придружаваха ги трима охранители и доктор Черни. Черни, причината за лошото настроение на Кочиан, бе настоял лично да одобри мястото, където Ерик щеше да почива, и това бе условието, за да го изпише от болницата.

Кастило се запита дали това е загриженост за стареца заради старото семейно приятелство, или професионална загриженост за здравето на Кочиан. Когато лекарят излезе от спалнята на издателя, Кастило го отведе настрани и му призна, че има намерение да заминат от Будапеща незабавно, стига физическото състояние на Кочиан да го позволява.

— Във всеки друг случай бих казал не — призна Черни, но знам — Тор ми каза — не само какво се е случило на моста, ами и през нощта тук. Затова, за да остане пациентът ми жив, предписвам незабавно напускане на Будапеща.

— И аз си мислех за същата рецепта — отвърна Кастило.

— Ще минат ден, дори два, преди нападателите да разберат, че него го няма. Освен това никъде няма да бъде записано — няма нито билети за самолет, нито за влак, нищо — че той пътува и закъде. Надявам се да решат, че е във Виена или във Фулда.

Доктор Черни кимна в знак на съгласие.

След това каза:

— Иска ми се седалките в самолета да ставаха на легла. Той наистина трябва да лежи.

— В самолета има истински легла — по-точно канапета — и ще може да легне, да му сложим коланите и всичко ще бъде наред. Стига да успеем да го накараме да легне, а пък за коланите направо не ми се мисли.