Хедър Греъм - Ондин

Чатъм със сигурност щеше да разпознае името й на брачното свидетелство, ако почеркът й не беше толкова нечетлив. Но може би не знаеше нищо за нея, защото земите му бяха твърде отдалечени от нейните.

Гостилницата на Мег беше проста, но удобна и чиста. Стаята, в която заведоха Ондин, беше обзаведена само с легло, масичка с принадлежности за миене и параван. През отворения прозорец влизаше топлият летен бриз, спалното бельо ухаеше приятно.

— Идете зад паравана, милейди, и свалете тези дрипи — помоли Мег. — Най-добре да ги изгоря. Ей сега ще донесат ваната и топла вода. — Без да чака отговор, тя изтича навън.

Треперейки от нерви, Ондин се изхлузи от изпокъсаната, воняща рокля и мръсната риза. Докато стоеше зад паравана, тя мислеше непрекъснато за мъжа, който я беше направил своя съпруга, мъж, който едновременно я плашеше и възхищаваше. Тя потръпна и скръсти ръце пред гърдите си. Сигурно много жени копнееха за дълбокия му глас и милувките на силните му ръце…

Но дали някога някоя жена щеше да означава за него повече от една кратка игра, от забавно, но временно развлечение? Вероятно не, ако ледът в очите му беше изпълнил и сърцето.

Ондин чу гласа на Мег пред вратата и се стресна.

— Побързайте, момчета! Оставете ваната в средата на стаята и налейте водата.

Чуха се трополящи стъпки, после се разплиска вода и вратата се затвори.

— Можете да излезете, милейди! — извика весело гостилничарката. — Сама съм. Побързайте, че водата ще изстине!

Ондин не смееше да се покаже гола пред любезната жена. Беше толкова мършава, чувстваше се толкова ранима.

— Бих предпочела да бъда сама.

— Не бива да се срамувате от мен — засмя се тихо Мег. — С удоволствие ще измия косата ви и ще почистя всички гадинки. Няма да се справите сама, повярвайте.

Ондин се остави да я убедят и излезе иззад паравана. Когато влезе във ваната, изстена тихо от горещата вода.

— Така трябва — обясни съчувствено Мег, — иначе няма да се изчистите. Ето, вземете кърпата и сапуна.

— Много ви благодаря, мисис Мег. Толкова сте любезна.

Докато Ондин търкаше тялото си, гостилничарката изля върху косата й кофа гореща вода. Пръстите, които масажираха кожата й, бяха топли и отпускащи.

— Така, а сега се потопете, миличка.

Ондин я послуша и когато се изправи, кашляйки, Мег изхихика доволно.

— Най-после се вижда колко сте красива, милейди. Слабичка сте, но имате хубави, едри гърди. Само бедрата и коремът ви трябва да се закръглят още малко.

Ондин почервеня от срам, но не се разсърди на добродушната гостилничарка за дръзките й думи. Усмихна се, облегна глава на ръба на ваната, затвори очи и се наслади на отдавна неизпитваното чувство за чистота.

— Е, Мег, как се справяте?

Този дълбок, ироничен глас не можеше да бъде сбъркан никой друг! Стресната, Ондин отвори очи и видя как Уоруик Чатъм затвори вратата зад себе си и остави на пода вързоп с дрехи. Твърде смутена, за да протестира, тя вдигна колене към гърдите си и ги обви с ръце. Гласът й отказваше. Гневът бе стегнал гърлото й. Може би се смяташе за неин съпруг, но той беше само един дързък чужденец, който нахлуваше неканен и я засрамваше, гневеше я без мярка.

— О, милорд! — Мег плесна възхитено с ръце. — Сега можете да видите колко красива е жена ви.

Уоруик сложи един пръст под брадичката на Ондин и вдигна лицето й.

— Е, удовлетворявам ли вашите изисквания? — изфуча вбесено тя.

Вместо да отговори, той обърна главата й на едната, после на другата страна, за да я разгледа по-добре. Неспособна да говори, Ондин стисна здраво зъби. Вероятно трябваше да му благодари, че не настоява да види тялото й. Въпреки това се чувстваше безсилна и безпомощна, защото студеният му поглед проникваше до дъното на душата й.

Най-после мъжът пусна брадичката й и се обърна към Мег.

— Донесох чисти дрехи. Тъй като рядко ми се случва да купувам женско облекло, вероятно ще липсват някои неща.

— Каквото и да сте купили, все е по-добро от дрипите, в който беше облечена съпругата ви, сър. Долу ли ще вечеряте или в стаята си?

— Долу — отговори Уоруик и се поклони иронично пред Ондин. — До скоро, милейди. — Без да я удостои дори с поглед, той напусна стаята.

— Господи, как го мразя! — изфуча разярено девойката.

— Успокойте се, милейди — каза добродушно Мег. — Естествено е една млада невеста да мрази съпруга си и да се бои от първата брачна нощ. Но страхът ви е излишен. Вярно е, графът изглежда коравосърдечен и хладен. Въпреки това е чудесен човек.