Хедър Греъм - Триумф

Това бе птица рибар. Висок, снежнобял с изключение на краката си, рибарят сякаш олицетворяваше дивната красота на природата. Птицата се бе спотаила неподвижно, така че ако не беше естественото й оцветяване, щеше идеално да се слива с храстите наоколо. Също като хищниците това неимоверно красиво създание беше слабо и стройно, дебнещо и предпазливо. То чакаше и в същото време дебнеше. До такава степен се беше сковало, че можеше да бъде взето за детайл от старателно нарисувана картина, в която се бе захласнал Тейлър Дъглас. Картина, излъчваща само ведрина и спокойствие.

И жената е като тази птица рибар.

Да! Жената.

Но дали е сама? Може би сега… Ала тя не беше тук преди! А сега… Макар че все още не смееше да помръдне, снишена зад стъблото на бора, той я забеляза. Или поне част от нея. Беше се свила в храсталака неподвижна като камък, скована като препарирана. Но той все пак успя да долови присъствието й, може би по-скоро с усета си, отколкото със зрението си.

Беше много стройна, слаба, поразително грациозна, също като птицата. Също като птицата рибар и тя чакаше, и тя дебнеше.

Освен това, каза си мъжът, и тя също като птицата рибар е хищник. Никой не дебне, не се крие и не изчаква по този начин, освен ако няма намерение да нападне жертвата си.

Той скочи от седлото на жребеца си. Беше го нарекъл Фрайър 2 2 Фрайър — монах (англ.) — Б.пр. заради тъмнокафявия му като монашеско расо косъм и дългата му рошава грива. Изпъна се лениво, а после се наведе към водата, наплиска лицето си и накрая се престори, че се е вторачил в отражението си в бистрата вода, докато се огледа крадешком изпод вежди.

Да, тя продължаваше да го следи с поглед. Тази девойка си въобразяваше, че се е укрила грижливо че ще остане незабелязана. Наистина той не я виждаше цялата — съзираше само част от рамото й, дългата и слаба ръка, полуприкрита от пищни черни коси, както и удивително добре изваяното лице, деликатно като лицата на истинските южняшки красавици. Очите й бяха черни, големи, хипнотизиращи…

Значи е готова за схватка. Готова е да скочи и да го застреля от упор. Просто дебне за най-удобния миг…

Но дали го бе очаквала, или появата му е била за нея пълна изненада? По-вероятно е второто. Нали той бе един от най-добрите следотърсачи сред разузнавачите в армия на янките. Познаваше областта както малцина от местните. Освен това знаеше, че силите на капитан Дикинсън — малкия Дикси — са разположени наблизо. Беше само въпрос на време да го открие.

А сега всичко се обърка…

Не бе очаквал подобна изненада. Не можеше да потисне тъгата си. Нима войските на южняците бяха стигнали дотам, че да заставят жени да вършат това, за което бе призвана армията? Увлечен в тези безрадостни мисли, той не можеше да не си припомни първите дни от войната, изобилстващи с примери за ненужно перчене; безумно смели речи и изявления; тълпи от нетърпеливи мъже и младежи, изгарящи от желание да се запишат за доброволци, което в крайна сметка доведе до безсмислената трагедия, белязала завинаги живота му.

Не. Сега бе по-различно. Това момиче не се бе озовало тук поради някаква нелепа случайност.

Той плисна още малко вода по лицето си, нагласи шапката си и подсвирна на Фрайър да се доближи до реката. Без да се изправя в цял ръст, мъжът се огледа зорко изпод нахлупената си шапка, за да провери участъка около притока. Тук се пресичаха няколко пътеки, както при всяко предпочитано място за водопой на конете. Мъжът се надигна, без да бърза, сетне още веднъж огледа местността. Разбира се, веднага зърна пътеката към гъсталака под крайречните върби. Продължаваше да гледа замислено натам, когато непознатата внезапно издаде присъствието си.

Досега той винаги се бе мислил за корав, обръгнал на всичко воин. Но тя успя да го накара да се вцепени, да принуди кръвта му да застине във вените.

Тя също бе затаила дъх.

Стойката й издаваше стремеж да извърши нещо безумно дръзко, нещо отчаяно смело.

Внезапно тя изскочи иззад дърветата в цялата си прелестна голота. Господи, та тя бе чисто гола! Из храстите под дърветата се показа великолепната й снага, сякаш излязла от сънищата му, способна да покори начаса всичките му сетива. Удивително стройна, с изящни и женствени форми, единствената й дреха бе разкошната гарвановочерна коса, разливаща се на вълни върху заоблената й гръд, корема и бедрата дори, сякаш нарочно решили да го предизвикат и доведат до пълно обезумявате…

— Здравей, янки.