Хедър Греъм - Златната невеста

Грегъри не се интересуваше кого нападат. Той беше обзет от желание да прогони от родната страна всички чужденци, все едно датчани или норвежци, а накрая да се разправи и с неверните ирландци, които се бяха присъединили към войските не викингите и ограбваха собствения си народ.

Докато се лекуваше при монасите от Армаж, Грегъри изучаваше военните стратегии на предците си. После свърза наученото с разказваните от Иърин истории за смели жени-воини — като дъщерята на Мелсихлайн, която убила норвежеца Тургайс, или като русата вълчица, която придружаваше Олаф Белия. Така се роди „Златната жена-воин“.

Само братовчед й знаеше, че след голямата битка при езерото Карлингфорд, Иърин е срещнала един ранен викинг и е избягала като страхливка.

Грегъри беше възхитен от нея и я уверяваше, че се е държала като истински боец. Очевидно е била спасена от горските духове, за да може да осъществи героичната си мисия. Самата Иърин не вярваше в героизма си, но Грегъри я снабди с красив позлатен шлем и подходяща за ръста й броня. И още преди да разбере какво всъщност се случва с пея, тя бе въвлечена в смелия му план. Така стана Златната жена-воин, на която кралете се възхищаваха, която поетите възпяваха, викингите уважаваха и от която всички се страхуваха.

Първия път Иърин излезе срещу врага само с Грегъри и няколко млади мъже, повечето от които се обляха в сълзи, щом видяха кръв. Ала силата на убеждението й им вдъхна смелост и след като в продължение на няколко нощи оплакваха страха, раните и смъртта на братята и приятелите си, те се превърнаха в силна, непоколебима бойна единица. След множество успешни набези към тайния съюз се присъединиха и други ирландски принцове и воини.

Срещаха се само, когато Иърин и Грегъри успееха да се измъкнат от семейните си задължения в Тара — в последно време това беше доста по-лесно, защото Ейд беше много зает с борбата срещу все по-многобройните норвежци. Той обикаляше страната, за да събере кралете, убеден, че само общата защитна стратегия ще осигури оцеляването на ирландския народ. Мейви отдавна беше престанала да налага волята си на своенравната си дъщеря. Вероятно майката не можеше да си представи, че момичето й е в състояние да я излъже и че всъщност не е на „поклонническо пътуване“ с братовчед си Грегъри.

Иърин излизаше пред воините си само в златната броня, с шлем, скриващ изцяло лицето й. Първите месеци се страхуваше, че гласът ще я издаде, но се беше научила да прикрива истинското му звучене благодарение на странното ехо, което възникваше зад изкусно изкования златен наличник. Верните й хора уважаваха желанието й да остане безименна. Всеки, който проявеше любопитство, рискуваше да се озове пред извадените мечове на другарите си.

— Моля ви, Мергуин! — прошепна умолително девойката. — Не бива да ме издавате пред татко и Фенен. Още не. Не мога да се омъжа, не разбирате ли, хората ми имат нужда от мен! Нанесохме тежки поражения на викингите, спасихме десетки ирландски родове и села. — Тя докосна брадатата буза на друида. — Моля ви! Кълна ви се, че нося оръжието си само за да се защитавам, когато…

— Когато Златната жена-воин не може да изчезне достатъчно бързо, след като е примамила в капана безгрижните мъже?

Иърин почна да губи търпение. Беше уморена, ръката я болеше, а старецът си позволяваше да изказва съчувствие към викингите.

— Мергуин, тези „безгрижни мъже“ са крадци, насилници и убийци. Те опустошават страна, която не е тяхна — моята страна. Ако искат да спасят жалкия си живот, нека напуснат нашата земя. Изгаряме лагерите им само защото знаем, че се очаква нападение над някое от нашите села.

Иърин стана и изпъна гръб. В този миг Мергуин разбра как възпитаницата му беше успяла да създаде здрав боен отряд от дивата орда самоуверени млади хора. От смарагдово-зелените дълбини на очите й струеше цялата й любов към родната страна. Той не можеше да й възрази и да оспори правотата на действията й, защото нейните тайни нападения бяха подпомогнали баща й в усилията му да обедини ирландските крале. Тревожеше са единствено за живота й. Макар да виждаше ясно опасността, която я заплашваше от страна на русия великан, друидът знаеше, че не е в състояние да я спре.

Той също се надигна, зарадван, че е доста по-висок от нея. Ако искаше да се пребори с дръзката дъщеря на Ейд Финлейт, трябваше да пусне в ход цялото си мощно излъчване.

— Отпратете хората си, Иърин — нареди строго той. — Дойдох да ви отведа в Тара. Баща ви е свикал събрание на съвета и отсъствието ви непременно ще му направи впечатление.