Хедър Греъм - Златната невеста

Тези картини предизвикваха сладостни тръпки в тялото й. Иърин все по-често се питаше какво ли е да опознаеш един мъж, да го обичаш с душата и тялото си.

Един следобед, пет седмици след заминаването на войската, Иърин се стресна от конски тропот. Сърцето й заби силно и тя скочи на крака. Дали не се беше отдалечила твърде много със стадото? Може би я заплашваше опасност? Само след миг обаче тя въздъхна облекчено, защото ездачът, който дръпна юздите на коня си, за да не уплаши овцете, не беше никой друг, а братовчед й Грегъри.

Иърин извика зарадвано името му и хукна надолу по склона. Щом момъкът скочи от коня си, тя се хвърли възторжено в прегръдките му.

— О, Грегъри, добре ли си? Как са татко и братята ми?

Младежът я отдалечи малко от себе си и се вгледа с усмивка в загрижените й очи.

— Когато ги напуснах преди два дни, всички бяха живи и здрави.

— А защо си тук? — попита задъхано Иърин. — Да не ни заплашва поражение?

— Не, разбира се, че не — побърза да я успокои Грегъри. — Всичко върви добре. Просто баща ти реши да изпрати човек в Тара, за да съобщи новините. — Той спря за миг, размишлявайки дали да й разкрие истинската причина за идването си или да я остави още малко да се порадва, че го е посрещнала жив и здрав. Накрая реши, че е по-добре да си мълчи. — Този вълк е странен противник, освен това е извънредно хитър. Когато нападне някое село, убива само мъжете, които са вдигнали оръжие срещу войската му. После взема известно количество храна, за да има за воините му, но не изгаря нито една колиба, преди да се оттегли. Честно казано, съмнявам се, че има намерение да нападне Тара. Вероятно очаква от нас да повярваме, че се държи също като другите викинги преди него. Ние, разбира се, му вярваме и това може да ни коства главите.

Иърин улови ръката на братовчед си и го поведе към стадото овце, събрало се на ниския хълм. Покани го да седне на тревата, където преди малко беше мечтала за мирния живот, отвори торбата си и му подаде мек хляб и сирене.

— Не разбирам… — призна тя и го загледа как с удоволствие поглъща яденето. — Наистина ли смяташ, че Олаф ще примами ирландците в капан? Ако не заплашваше Тара, сигурно щяха да го оставят на мира. Докато се задоволява с Дъблин, ние няма да воюваме срещу него.

Младежът поклати глава и пое с благодарност кратунката с вода. Напи се, избърса с ръкав устата си и въздъхна.

— И аз не разбирам какво означава всичко това, Иърин, но съм много разтревожен. Никой не проумява какво е замислил Вълкът. Ден след ден го изтласкваме все по-назад. Скоро ще го прогоним чак до Дъблин и въпреки това нямам чувството, че сме победители. Поведението му е загадка за всички ни.

— Не и за мен! — провикна се тържествуващо тя. — Баща ми ще смаже онова норвежко куче и завинаги ще прогони нашествениците от земята ни!

Дивият изблик на чувства го смая. Зад него се криеше лична омраза. Вярно, тя беше преживяла заедно с него трагедията на Клонтайърт, но там бяха загинали неговите родители, не нейните. Той също жадуваше за отмъщение, но не винеше Олаф за тежката си загуба. Във всяка война се случваха подобни неща, и от двете страни, и той се беше научил да преценява събитията с разума си. Ала Иърин беше жена и въпреки умението й да се бие, чувствата й винаги надвиваха над разума.

Младата жена се взираше с безизразно лице в мирно пасящите овце.

— Видя ли Вълка?

— Да.

— Значи е жив… Не беше ли поне ранен?

— Не е получил дори драскотина. Много ирландци вярват, че северните богове го пазят. — Изразът в очите й не му хареса и той сметна, че е дошло времето да каже истината. — Иърин, помолих баща ти да ме изпрати в Тара, защото имах много важна причина да го сторя. Затова и избрах лично мъжете, които ме придружават. — Той помълча малко и когато Иърин го изгледа въпросително, смутено се покашля. — В действителност дойдох, защото имаме нужда от теб.

— Не те разбирам…

— Златната жена-воин трябва да възкръсне.

— Какво? Грегъри, ти не си с всичкия си! Ако срещнем баща ми, тогава по-добре да се изправя сам сама срещу цяла викингска орда!

— Няма да се приближаваме към войската — прекъсна я решително той. — Атрип е разучил внимателно местността. Вълкът не заплашва Тара, но само на ден път оттук лагерува отряд отцепници от ирландската армия, към който са се присъединили и няколко датчани. Атрип е сигурен, че са решили да ни нападнат. В града са останали твърде малко мъже. За сметка на това има твърде много жени на благородни воини. Негодниците смятат да поискат за тях висок откуп — или да се позабавляват на воля.