Хедър Греъм - Златната невеста

— Припомних си думите на един стар друид, скъпа моя, и си казах, че той е много мъдър мъж. Той ми каза, че един ден ще намеря душата си — не защото съм убил датчанина, а защото съм се устремил към новия живот.

Олаф стоеше до камината и наблюдаваше с усмивка празненството, което кипеше в голямата зала. Цялото семейство на Ард-Рий беше дошло да прекара коледните празници в Дъблин. Ейд енергично беше заявил, че Иърин не бива да идва в Тара, защото е пътувала достатъчно през двата месеца след тежкото раждане.

Никога преди това в кралската резиденция не бе царяло такова оживление. Ирландските дами и господа се стараеха да обяснят на норвежците смисъла на Коледа. А викингите често отправяха безмълвни молитви към Один да им спести дългите обяснения. Но се наслаждаваха на празника от сърце.

Кралят на ирландските крале полагаше големи усилия да обърне Зигурт в правата вяра и червенокосият великан се смееше от сърце. За да угоди на жена си, той отдавна беше станал католик, но не забравяше северните си богове.

Мейви изобщо не забелязваше бъркотията наоколо си. Тя притискаше в скута си малкия Лейт и не откъсваше очи от него, докато Иърин изпълняваше задълженията си на домакиня. А Биди, обикновено толкова спокойната монахиня, тичаше като момиченце след палавия син на Гуин, наречен Падрайк, за да даде на сестра си малко отдих в компанията на мъжа й. Всички се чувстват като у дома си, каза си доволно Вълкът.

— Какво сте се замислили, милорд Олаф?

— О, нищо особено, Мергуин, просто си казвах колко щастлив човек съм.

Старият друид се усмихна тайнствено.

— Вчера отново прочетох руните ви.

— Така ли? — Вълкът го изгледа пронизващо. Доста отдавна се бе научил да приема сериозно предсказанията на Меруин.

— Да. За вас времето на войните е отминало, Господарю на вълците.

— Това не е нещо ново — ухили се в отговор Олаф. — Аз държа здраво в ръцете си онова, което притежавам, и не се стремя към нови завоевания.

Мергуин го погледна многозначително в очите.

— Вие ще намалите потока чужденци, които се стичат към Ирландия, но няма да го спрете окончателно.

Вълкът изненадано смръщи чело.

— Значи натрапниците ще продължават да опустошават земите ни, а аз няма да мога да се справя с тях?

— Нищо не можете да направите, Господарю на вълците. Не можете да промените съдбата, определена за друго столетие. Но до края на живота си ще си останете могъщ. Очаква ви дълъг, щастлив живот. Ще имате здрави, силни деца и ще ги видите как израстват. Сега започва времето на растежа, на зрелостта, на жътвата. Предстоят ви и няколко нови битки, но вече сте намерили вътрешния си мир. Важното е, че знаете какво наистина искате.

Олаф погледна над рамото на друида и проследи с жаден поглед жена си, която излизаше с грациозни крачки от кухнята. Зелената й рокля подчертаваше смарагдовите очи и черната като нощ коса. Но по-силно от бисерите в косата й блестеше погледът й, отправен към него. Мергуин видя усмивката, с която Иърин дари мъжа си, усети нежността и любовта, стаени в него.

— Извинете ме, друиде — поклони се учтиво Вълкът и забърза към Иърин.

Мергуин ги видя да вървят един към друг, горди и красиви. И внезапно избухна в смях. Мир ли? Мирът в кралския дом щеше да се помрачава често и през идващите години, защото темпераментите на Олаф и Иърин бяха бурни като страстта им. Ала любовта им, силна като земята на Ирландия, нямаше да изстине никога.

Златно-русият викинг пошепна нещо в ухото на кралицата си и зелените очи засвяткаха още по-ясно. Двамата огледаха залата, за да проверят дали всички гости се забавляват добре, и ръка за ръка изтичаха към стълбата. Там Олаф грабна жена си на ръце и бързо я понесе към спалнята им. Последното, което видя Мергуин, беше как обутият в тежък ботуш мъжки крак затвори с ритник резбованата врата.

— Да, норвежки Вълко, ти наистина стана ирландец — засмя се тихичко друидът. — И ще оставиш неизличими следи в ирландската земя.

— Какво пак си мърмориш под носа, стари глупчо?

Мергуин се обърна към приятеля си Ейд Финлейт.

— Искаш ли да се обзаложим, Ард-Рий? Мога с пълна увереност да ти кажа, че още преди следващата Коледа ще се радваш на втория си норвежки внук.

Ейд му намигна развеселено, после погледна към стълбата.

— Не си прав. Ще имам втори ирландски внук.

— Както кажеш, Ард-Рий. — Друидът вдигна тържествено пълния с вино рог. — Ти винаги си прав…