Хедър Греъм - Златната невеста

Датчаните не се отнасяха жестоко към нея, признаваха я за собственост на Фригид и я оставяха на мира. Някои бяха дори любезни и уважаваха смелостта й.

След деветнадесет дни най-после стигнаха целта си — новостроящо се селище, в което кипеше живот. Иърин се ужаси, когато видя, че Фригид разполага с много повече хора, отколкото беше смятала първоначално.

Крепостта се издигаше на мястото на отчасти изгорено ирландско село. Иърин разбра това по няколкото оцелели ирландски хижи от плет, измазани с глина, които нашествениците на бяха разрушили. Високи земни насипи и огради от дебели дървета обкръжаваха лагера. В средата се издигаше дъсчена платформа и Иърин неволно се запита какви ли публични мъчения се извършват върху нея.

Докато се оглеждаше, датчанинът отиде при нея.

— Вашият вълк закъсня, милейди. Съмнявам се, че изобщо ще се появи. След няколко дни крепостта ми ще бъде непристъпна. Следвайте ме!

Той я свали от коня и я отведе в голямата къща близо до странната платформа. Архитектурата й беше сходна с тази на палата в Дъблин, но беше много по-малка. Датчанинът избута Иърин в една тясна стаичка под стълбището.

— Насладете се на последната нощ, която ще прекарате сама, милейди. Чакането свърши. — Вратата се затвори с трясък, отвън бе спуснато тежко резе.

Иърин се хвърли отчаяно на леглото и сълзите, които толкова дълго беше сдържала, потекоха като порой. След като плака до изтощение, тя потъна в дълбок сън без сънища.

На сутринта слугите й донесоха храна, вода за къпане и чисти дрехи. Сега, когато беше поне малко отпочинала, беше време да помисли за бягство. През деня вратата на стаята й остана незарезена. Иърин слезе в залата, но през цялото време усещаше бдителните очи на датчаните в гърба си. Но никой не я спря, а и Фригид не се виждаше никъде. Решена на всичко, тя излезе навън, за да огледа селището. Не можеше да се покатери по високия насип или да се прехвърли през оградата, но в западния край на крепостта се издигаше скалисто възвишение, което представляваше естествена защита срещу внезапни неприятелски нападения. Това беше единственият път за бягство.

Иърин прояви лицемерен интерес към строителството, обиколи новите къщи и установи, че никой не я следи. Фригид е прекалено сигурен в себе си, каза си тържествуващо тя. Значи лесно ще му избягам. Накрая тя се отправи към скалите, оглеждайки се скришом на всички страни. Скоро намери пътеката, която се виеше към върха. Останала без дъх, се изкачи на възвишението и увереността й нарасна. Оставаше й само да слезе от другата страна и да се скрие в гората. По-късно щеше да потърси помощ. Тежко щеше да понесе студа, но предпочиташе да замръзне или да загине от глад, вместо да позволи на отвратителния датчанин да я докосне. Поседна малко на един скален блок, за да си отпочине, и отново тръгна на път.

След няколко крачки зад гърба й прозвуча подигравателен глас, който я прикова на мястото й.

— Да не сте си помислили, че ще ми избягате, милейди? Особено след като чаках толкова дълго, за да се насладя на отмъщението си! Дойде времето търпението ми да бъде възнаградено. Вярвам, че историите за красотата и темперамента ви не са били преувеличени…

Иърин се обърна и се озова лице в лице с Фригид Кривокракия. Очевидно датчанинът беше предвидил действията й и се беше изкачил пръв на скалите.

— Вие няма да ме победите, датчанино. Дори и Олаф да не дойде, баща ми непременно ще ви унищожи.

— Тогава Ард-Рий ще умре и свадата между ирландските крале ще избухне с нова сила. А като се избиват помежду си, те ме улесняват в намерението да завладея земите им.

Иърин не каза нищо. И сама знаеше, че смъртта на Ейд ще бъде най-тежкият удар за родината й.

Ухиленият Фригид пристъпи напред и улови една от къдриците, развети от вятъра.

— Забравете вашия вълк и се молете да не е тръгнал след вас. Сигурен съм, че с времето ще се научите да ми служите покорно… — Той каза още нещо, но Иърин престана да го слуша. Близостта му й беше отвратителна.

Внезапно Иърин забеляза, че датчанинът е замлъкнал. Вдигна очи и видя, че се е загледал през рамото й на изток. Раменете му потръпваха.

— Невъзможно! — прошепна той. — Не може да е дошъл толкова бързо…

Иърин се обърна смаяно и дъхът й спря. Луд страх и гореща вълна на щастие се сляха в сърцето й. Господаря на вълците беше дошъл за жена си.

Войските напредваха стремително, с развети знамена. Земята трепереше под копитата на безброй коне, ехтяха норвежки бойни рогове, смесваха се с бойните викове на мъжете. Огромната войска закриваше хоризонта. От юг пристигаха воините на Ейд Финлейт, от север препускаше Нийл от Ълстър, а Олаф Белия, кралят на Дъблин, идваше от изток. Иърин веднага позна съпруга си по русата глава, която се издигаше над другите. Яркочервената му наметка се вееше на вятъра. Той беше дошъл за жена си!