Хедър Греъм - Златната невеста

— Побързайте, милейди! Ако Олаф разбере какво правя, ще заповяда да ме набият с камшик.

— О, Магийн! Бог да ви благослови!

— Да вървим! Бързо!

Иърин последва освободителката си през извитите подземни ходници.

— Ей сега ще стигнем в кухнята — и дано се промъкнем незабелязано през задния двор — обясни Магийн. — Вече се зазорява. Повечето мъже още спят дълбоко.

Скоро двете жени напуснаха влажното подземие и се изкачиха по тясна стълбичка към кухнята. Някои от слугите се бяха постарали да останат будни през нощта и сега дремеха по столовете или бяха налягали по рогозките. Безшумно и без никой да им попречи, бегълките изскочиха в нощния мрак.

— Благодаря ви, Магийн — пошепна Иърин. — Сега ми трябва само кон и кама.

— Ако отивате при датчанина, идвам е вас.

— Не! Не искам да ви излагам на опасност.

— А кой ще прибере сина ви?

Иърин се поколеба, после въздъхна дълбоко.

— Ще се моля на Всевишния да ви закриля и да ви възнагради за благородството ви. Но първо трябва да се промъкнем покрай стражите.

Магийн тихо се засмя.

— Сприятелих се с един ирландски ковач, който пътува от град на град и предлага услугите си. Той ще преведе конете ни покрай постовете и ще се срещнем пред западната стена. Там зее дупка, защото един от водопроводите се повреди и трябваше да бъде поправен.

Скоро започна да се развиделява, но двете жени вече яздеха към гората на запад от града. Сърцето на Иърин беше изпълнено със страх, но още по-силна беше благодарността й към Магийн, защото не можеше да не забележи, че придружителката й е много по-уплашена от самата нея.

Когато стигнаха до първите дървета, тя посочи с жест на Магийн да остане на мястото си. Пристигането им нямаше да убегне от вниманието на датчаните, а за да осъществи плана си, тя се нуждаеше от място, което нямаше да намери в гората. Лек шум в храстите издаде, че противникът наистина ги дебне. Иърин се провикна, стараейки се гласът й да звучи спокойно:

— Нямам намерение да вляза в гората, Фригид! Покажете се, но внимателно, иначе ще се върна обратно!

Иззад храстите изникна ухилената физиономия на датчанина. От двете му страни застанаха тежко въоръжени мъже.

— Очаквах ви, Иърин от Тара. Бъдете добре дошла. — Той говореше много добре ирландски, а тя позна в негово лице мъжа, когото в деня на битката бе сметнала за Олаф. Едва не й прилоша, но по лицето й не пролича нищо.

— Ако позволите на тази жена да отведе сина ми в Дъблин, аз ще ви придружа доброволно.

Смехът му се разнесе отново и по гърба й пробягаха студени тръпки.

— Защо да ви давам детето? Вълкът ще дойде да си го вземе.

— Вие не искате да убиете принца, искате само баща му. А Олаф ще ви последва не само заради наследника си, а и заради мен. Той е човек, който много държи на собствеността си. За разлика от малкия обаче, аз изобщо няма да ви бъда в тежест.

— Това е вярно. Вие наистина сте по-добър заложник, освен това можете да ми дарите много по-приятни радости от едно малко бебе. Слезте от коня, милейди, и се приближете, за да мога да видя какво точно ми се предлага.

Макар че Магийн тихо се възпротиви, Иърин се подчини. Моментът беше дошъл. Тя слезе от коня и бавно тръгна към датчанина. Отново се разнесе прочутият му смях.

— Ето че вече имам и детето, и майката…

Ала той замлъкна уплашено, когато Иърин светкавично опря камата си в чатала му.

— Ако синът ми умре, животът ми губи своя смисъл. Тогава ще умра доброволно. Но вие няма да имате това щастие и ще прекарате остатъка от дните си не като мъж, а по-скоро като жена.

— Стой! — изрева Фригид, когато мъжете пристъпиха напред. — Предайте детето на онази жена!

Иърин притисна камата в слабините му и изчака, докато увитият в кожи Лейт бе предаден в ръцете на Магийн. Успокои се едва когато чу жалното му скимтене, защото то й даваше сигурност, че детето й е живо и здраво. Ала и тогава не отдръпна смъртоносното оръжие.

— Ще ви позволя да се раздвижите едва когато придружителката ми стигне пред градската врата. И не се опитвайте да ме гневите, защото ръката ми лесно може да се отплесне.

Фригид се ухили иронично.

— Детето ви е гладно. Няма ли да го накърмите, преди да тръгнем на път? Много обичам такива домашни сцени.

— Не. Тръгвайте най-сетне, Магийн! Ще се обърна едва когато видя, че сте влезли в града.

Иърин усети колебанието на Магийн, но гласът на прислужницата й прозвуча учудващо хладно.

— Ще ви кажа само едно, датчанино: кралицата роди само преди три седмици и раждането беше много тежко. Ако се нахвърлите върху нея като звяр, със сигурност ще я убиете и тогава няма да имате нищо, с което да примамите Вълка.