Хедър Греъм - Златната невеста

Ерик докосна предупредително рамото на брат си и Олаф неохотно освободи пратеника.

— Е, говорете най-после!

— Ако искате да видите отново детето си, трябва на разсъмване да се явите в гората южно от града. Вземете със себе си само един човек, за да отведе сина ви обратно в къщи.

— Няма да го направя. Ако Фригид иска да се бие с мен, ще го чакам пред градските порти на Дъблин — сам. Щом върне сина ми, хората ми ще се оттеглят. Тази битка засяга само мен и Кривокракия, тя не се отнася до ирландците, норвежците или датчаните. И без това се проля достатъчно кръв. Предайте моето послание на водача си и се върнете тук с отговора.

— Не! — Пронизителен писък огласи залата.

Олаф се обърна и видя застаналата на стълбището Иърин, вкопчила се в резбования парапет, с разбъркана коса и безумно святкащи очи. В следващия миг тя беше вече долу и говореше на датчанина:

— Не бива да казвате това на Кривокракия. Кажете му, че аз ще отида при него — и ще направя всичко, което иска, стига само да освободи детето ми. Аз съм много по-добър заложник, защото умея да яздя и няма да му преча. Предайте му…

— Иърин! — прекъсна я с гръмотевичен глас Олаф, сграбчи я за рамото и изкрещя на пратеника: — Махайте се от залата или ще заповядам да ви отрежат носа и двете уши! И предайте на господаря си, каквото ви наредих аз — не тази обезумяла фурия…

Датчанинът се втурна да бяга, колкото го държаха краката, защото не се усъмни нито за миг, че страшният Господар на вълците е в състояние да изпълни заплахата си.

— Предайте на Фригид моето послание! — изкрещя подире му Иърин, но не разбра дали молбата й е била чута, защото вратата се затвори с трясък.

Не й остана време дори да помисли, защото Олаф я разтърси с все сила.

— Пак ли трябваше да ме предадеш? Глупачка такава! Та ти изобщо не познаваш Кривокракия Фригид! Той иска да ме примами в онази гора само за да пререже гърлото на Лейт пред очите ми, преди да се разправи веднъж завинаги с мен. Нима вярваш, че ще замени теб срещу детето? О, не, той ще запази и двама ви! Нима гориш от желание да те изнасили?

Иърин го изгледа с искрящи от гняв очи.

— Всички викинги са еднакви. Какво значение има за ирландците дали онези, които ограбват страната им, са датчани или норвежци?

Като видя болката в очите на Олаф, Иърин веднага съжали за жестокостта си. Освен това той беше прав. Врагът му нямаше да се поколебае да убие и Лейт, и баща му. Само тя можеше да се справи с датчанина, и то като измисли някаква хитрост. Трябваше да накара Фригид да освободи малкия, дори ако това щеше да струва живота й. Но какво от това, след като синът и съпругът й щяха да останат живи?

Тя беше излъгала Мергуин, че ще спи, за да обмисли на спокойствие плана си, но не беше подготвена за бесния гняв на Олаф. Той я отблъсна от себе си с такава сила, че тя политна назад и щеше да се строполи на пода, ако Зигурт не я беше подкрепил.

— Оковете жена ми във вериги! — заповяда с леден глас Вълкът.

— Ще отведа кралицата в стаята й…

— Не! — изрева Олаф. — В подземието! Защото тази предателка е и магьосница и отлично умее да баламосва бедните мъже и да налага волята си.

Червенокосият великан улови Иърин за раменете и с неудобство запристъпва от крак на крак.

— Олаф, аз…

— Подчинявайте се на заповедите ми! Знам какво правя.

— Не! — изкрещя възмутено Иърин, но Зигурт я вдигна на ръце и я понесе по влажните стълби към избата. Господи, как ли щеше да се измъкне от този каменен затвор, за да спаси детето си?

Зигурт, разбира се, не я окова, а й донесе топла медовина, храна и кожени завивки. Ала изражението му ясно показваше, че е решен да запази верността към господаря си и няма да я освободи. Иърин беше изплакала сълзите си и мисиите й бяха започнали да се объркват. Тя ходеше напред-назад по каменния под, без да намери покой, опитвайки се да измисли нещо ново. Все още беше убедена, че само тя е в състояние да спаси сина си.

Часовете се изнизваха. Гърдите й натежаха и започнаха да я болят. Отдавна беше минало времето за кърмене. Господи, Лейт вече бе пропуснал две храненета! Не, не бива да мисля за това, каза си отчаяно тя, иначе ще обезумея.

— Иърин! — Шепотът едва се чуваше. Дали пък произнесеното име не беше само плод на въображението й? Тя изтича към тежката дървена врата и надникна през малкото прозорче. Безкрайно беше облекчението й, когато в ключалката се превъртя ключ.

— Кой е? — пошушна колебливо Иърин.

Вратата се отвори със скърцане и на прага застана Магийн.