Хедър Греъм - Златната невеста

Колко пъти, макар и с половин сърце, Иърин беше пожелавала мъжът й да остане в резиденцията си, да не се пролива напразно кръв… Но сега, когато го видя, в сърцето й нахлу луда радост. Тя се изсмя тържествуващо и се обърна към Фригид:

— Вълкът е тук, датчанино! А това означава смърт за вас!

Какво от това, че идването му означаваше смърт и за нея? Неприятелят не беше в състояние да унищожи любовта й, не можеше да заличи онова, което се беше случило между ирландската принцеса и норвежкия принц. А в Дъблин живееше синът им, живото доказателство за щастието им. Фригид сграбчи рамото й.

— Да, Вълкът наистина дойде. Но каква полза за вас, милейди, след като никога вече няма да го видите? Дъблин също няма да види господаря си, защото тук го чака смъртта.

И той изви ръката й на гърба така, че Иърин едва не изпищя от болка. Все пак направи усилия и отново се изсмя в лицето му.

— Вълкът няма да умре. А ако сте достатъчно глупав и излезете на бой срещу него, ще ви насече на парчета.

— Може и така да е. — Грозна усмивка разкриви лицето му. — Но каквото и да се случи с мен, вие никога вече няма да лежите в прегръдките му. Един от двама ви днес ще се прости с живота си.

Той я повлече надолу по тясната пътека, макар че тя се противеше с всички сили. Мяташе се като риба, виеше се като змия, спъваше се и падаше, само и само да му попречи да върви по-бързо.

— Внимавайте! — изфуча Фригид, когато му омръзна да я влачи. Иърин беше ударила рамото си в една остра скала и едва си поемаше дъх от болка. — Не искам да припадате, преди да съм свършил с вас!

Иърин стисна здраво зъби и се изправи. След няколко минути влязоха в двора на крепостта, където цареше ужасен хаос. Един датчанин се втурна насреща им.

— Норвежците нападат портите!

— Я не ми хленчете като някоя стара баба! — Фригид отвратено се изплю в краката му. — Бийте барабаните, съберете хората и заемете позиция пред вратите! Те са толкова здрави, че и хиляда ездачи не могат да ги стъпчат.

— Не е само Вълкът. Дошли са войски от Тара и Ълстър. Срещу нас са половината провинции. Ейд Финлейт…

— Все ми е едно срещу кого се бием. От толкова време се сражавам с ирландските крале. Всички по местата си! Да не би датчаните да се превръщат в баби само при появата на Вълка? Той не е бог, той е смъртен и днес всички ще видите как кръвта ще изтече от вените му.

Мъжът хукна да бяга, стреснат от гнева на пълководеца, и започна да предава заповедите му. Фригид грубо дръпна пленницата си.

— Да вървим, красива кралице! Не искам да пропуснете нищо от кървавата битка, затова съм ви подготвил прекрасно местенце, откъдето да виждате всичко.

Чуваха се крясъци на мъже, които изваждаха оръжията си, подреждаха се, подготвяха катапултите, за да изливат горещо масло върху нападателите. По бойниците се събираха стрелци с лъкове.

Земята все по-силно трепереше под равномерните удари на копитата. Фригид завлече Иърин до дървената платформа, заобиколена с ограда от тънки стъбла. В средата на платформата се издигаше позорен стълб. Иърин с ужас осъзна, че датчанинът възнамерява да я върже за стълба. Затова, когато я поведе по дъските, започна да се отбранява с всички сили. Двамата се строполиха на земята, претърколиха се и за миг почти й се удаде да му се изплъзне. Все пак Фригид успя да улови края на роклята й, скочи на крака, притегли я към себе си и с все сила я зашлеви през лицето. Главата й политна назад, от устата й бликна кръв.

— Престанете с тези глупости, милейди, или ще умрете още сега! Не разбирате ли, че не ми се иска да пропуснете големия спектакъл?

Сълзи опариха очите й, но тя ги преглътна. Фригид стисна ръката й и я отведе при позорния стълб. Вдигна ръцете й, свърза ги с дебело въже и го уви около кола. Въжето се вряза с такава сила в китките й, че ръцете й скоро изтръпнаха. От гърлото й се изтръгна болезнен стон.

Наболата брада на Фригид одраска лицето й, устните му докоснаха ухото й.

— Не вярвах, че Господарят на вълците е толкова глупав да тръгне срещу моята крепост — пошепна иронично той. — Но се утешавайте с надеждата, че двамата ще полетите заедно към Валхала.

Въпреки болките, Иърин успя да се усмихне подигравателно.

— Смели думи от устата на един мъж, който знае само да привързва безпомощни жени към позорния стълб. Защо не се изправите срещу Вълка като мъж срещу мъж? Не смеете, нали, Кривокраки, защото ви е страх от мъжа ми! Олаф е по-силен от вас и…

Нова плесница я принуди да замълчи.