Хедър Греъм - Любовницата на корсаря

Бяха му разказвали, че била борческа натура. Погледът й издаваше огнен темперамент, а по устните играеше усмивка — без съмнение красива жена с фини черти. Очите й сякаш го следваха. Още като дете Рок идваше често при този портрет; и до ден-днешен очарованието му не беше избледняло. След това се изправи пред образа на Джейми — лорд Кемерън, силен, млад, самоуверен. Рок наистина дължеше много на своите прародители. Навсякъде по света живееха многобройни представители на рода Кемерън, но единственият истински наследник си оставаше той. Тъкмо това искаше да му припомни и погледът на Жаси.

— Както кажете, милейди — промълви той тихо. — Знам, че не от вчера съм мъж. На тридесет години съм. Може би наистина лекомислено съм предизвикал съдбата и вече е крайно време да се спра на едно място. Само че, разбираш ли, искам аз да съм този, който ще избере майката на своите деца. Ами ако момичето е кривогледо или пък домъкне някоя противна болест в къщи? Или, не дай Боже, е предразположена към лудост?

Той замлъкна и погледът му се плъзна по галерията. За всеки от хората, изобразени тук, бракът представляваше нещо свято. Рок въздъхна, опря ръце на хълбоците си и тръгна бавно обратно към портретите на своите родители.

— Не съм съгласен. Не съм съгласен, сър. Категорично не съм съгласен. Ти беше този, който ме учеше да взимам самостоятелно решения и да преследвам целта докрай. А на смъртния си одър поиска от мен това обещание. И да сме наясно, сър, протестирам срещу този брак! Обаче… — Тук Рок преглътна. — Обаче ще изпълня обещанието си да се оженя за това момиче. — Преди да си тръгне, той размаха заплашително пръст към портрета. — Мислете му, сър, ако е кривогледа или пък гърбава.

Когато нахълта в трапезарията, Спотсууд и Кинсдейл стреснато вдигнаха поглед от сърнешкото печено пред себе си.

— Е, добре, имате съгласието ми — оповести решението си Рок.

— Питър! Питър! — Кинсдейл скочи възбуден от мястото си. — Бягайте веднага в къщата на пастора и доведете преподобния Мартин! Дъщеря му Мери също! Тя ще представлява Ски и…

Рок кимна утвърдително.

— Действайте, Питър! — След това се обърна към губернатора и додаде:

— Съгласен ли си да поемеш функцията на свидетел, Аликзандър?

— Разбира се, стига документите на Тио да са редовни и това да е твоето желание.

— Да, това е моето желание.

Спотсууд жално се вторачи в масата.

— Колко жалко за изисканото ястие.

След броени минути в стаята нахлуха останалият без дъх пастор Мартин и неговата поруменяла дъщеря. Необходимите церемониални слова се казаха, документите бяха подписани.

Вечерята вече изобщо не интересуваше Кинсдейл, целта на посещението беше постигната.

— Нека всички научат, че си се оженил за нея. Името Кемерън ще я закриля.

— Тио… — Рок се опита да го задържи, но неговият тъст се беше разбързал и нареди на Питър да извика кочияша и камериера.

Той възнамеряваше да потегли обратно у дома още преди смрачаване.

— Тио, послушай! В открито море не съществуват никакви гаранции. Нима не разбираш, човече…

Кинсдейл само сграбчи ръцете му.

— Благодаря ти, Рок, и не забравяй едно — повече от всичко на света тя се страхува от тъмнината. Пази я, не допускай това да се случва. На масата съм оставил медальон с нейния лик.

Лорд Кемерън изпрати примирено госта си до вратата. Колата вече го чакаше. На балдахина над седалката на кочияша висяха запалени фенери.

— Оставям се в ръцете на Всемогъщия, момчето ми! Разчитам на името ти и на твоята чест. — Без да се обръща повече, Кинсдейл се качи в каретата и потегли.

Рок се върна в трапезарията, където го очакваше губернаторът с порция претоплено сърнешко печено.

— Ела да хапнеш! — извика Спотсууд. — Това тук е сватбеното ти угощение. — В ръка държеше медальона, а приятелят му се опитваше да се усмихне. — Не искаш ли да погледнеш образа на младата си невеста?

— Кривогледа ли е?

— Не, много е красива.

— Как пък успя да разбереш това от тази миниатюра?

Спотсууд щракна медальона и го пъхна в джоба си.

— Виж какво, познавам младата лейди. От последната ни среща са изминали наистина няколко години, но това дете още тогава изглеждаше многообещаващо.

— Много мило — промърмори Рок мрачно.

— Тя е човек с желязна воля, скъпи мой, и освен това се отличава с буен темперамент, храброст и ум. И…

— Ето какво, тя ще дойде тук и ще си гледа своите работи — прекъсна Рок губернатора с тих глас. — Аз пък ще си гледам моите — Спотсууд гледаше развеселен в чинията си.