Хедър Греъм - Любовницата на корсаря

— Уверен съм, че по пътя насам няма да й се случи нищо лошо — успокояваше Аликзандър угрижения баща.

Думите му обаче нямаха ефект. Тио скочи внезапно на крака и възкликна:

— Умолявам те, Рок! С баща ти бяхме първи приятели, ценях го толкова много! Само ти можеш да й бъдеш закрила. Имаш и приятели сред пиратите…

— Приятели ли? Какво говориш? — извика раздразнено Рок.

Тио отчаяно закърши ръце.

— Разбери, тя е животът ми — всичко, което ми е останало на този свят. Аз й заповядах да се завърне у дома и да се омъжи за теб. Добре, нямаш приятели пирати, но роднини все пак…

— И роднини нямам — възпротиви се решително Рок. Той усещаше върху себе си изпитателния поглед на губернатора и преднамерено придаде на думите си предупредителна отсянка. — Ако човек не ме познава, ще остане с впечатлението, че аз едва ли не съм се побратимил с тая паплач.

Развеселен, Аликзандър се облегна на стола, а Тио сви ръцете си в юмруци.

— Казват, че Сребърния сокол бил от рода Камерън.

— Не е!

— Издават го сребристосивите му очи. Твърди се още, че се отнася с особено уважение към името на твоя род и че винаги бил готов да преговаря с теб. Освен това веднага ти връща заграбените кораби, щом получи съответния откуп. Казват също, че двамата с него сте разговаряли на някакъв остров. За Бога, Пит! Рок, помогни ми!

Рок въздъхна и разпери ръце.

— Може този пират и да е издънка на някой незаконороден Кемерън и по тази причина да пререже по-скоро твоя гръклян, отколкото моя. Но кажи ми все пак, какво всъщност искаш от мен?

За момент Тио се поколеба, след което извади от джоба си свитък.

— Моля те, ожени се за нея. Веднага.

— Какво каза? — възкликна Рок, невярващ на ушите си.

— Ожени се за дъщеря ми и изпълни обета, който си дал на баща си на смъртния му одър.

— Та тя дори не е тук…

— Имам всички необходими документи, включително и нейния подпис. Вярно, че не й казах какво подписва, но въпреки това всичко си е по реда. Длъжен си да се ожениш за нея незабавно.

— Но защо? Каква е причината за това бързане?

— Защото Сребърния сокол ти е братовчед. Защото е възможно да срещне някъде моя кораб и моята дъщеря. Но дори и това да не стане — много от пиратите ще си имат едно наум за вашата родствена връзка и не ще посмеят да посегнат на този кораб.

— Чакай, това, което говориш, е някакво бълнуване!

— Не! Ти не разбираш за какво става въпрос, Кемерън! — Гласът на Тео затрепери и мъртвешка бледнина покри лицето му. — Тъмнината, тя не може да понася тъмнината.

Да не би мъжът срещу него да губеше разсъдъка си? По правило Рок се държеше вежливо с хората, но сега само разпери ръце, извърна се и се спусна надолу към речния бряг. Погледът му се спря на собствения му кораб, шалупата „Лейди Елена“ — беше го кръстил на майка си. Съвсем скоро щеше да настъпи мигът, когато въоръженият с много оръдия кораб щеше да разпери платна.

Той пое дълбоко въздух и се отправи с бързи крачки към източната страна на дома. Там бяха пристройките — кокетните къщички за прислугата, зимникът, кухнята, оборът, ковачницата, бъчварницата и пералнята. Зад тях, заслонено от дървета, беше гробището. Рок тръгна натам. Съвсем близо до новата ограда лежаха погребани родителите му и едно дете, а малко по-нататък — всички останали представители на рода Кемерън от последните сто години.

Малко преди смъртта си баща му заръча да излъскат наново надгробните паметници на прародителите Жаси и Джейми. Рок докосна студения камък и мислите му се отправиха към двамата. Те бяха се установили тук, за да основат династия и семейството наистина се оказа устойчиво. След дълга и упорита борба с индианците Жаси и Джейми победиха. Дори и опустошителното нападение от 1622 година не успя да ги прогони от тези места. Наследниците им населяваха голяма част от Вирджиния. И не само Вирджиния, а и Ню Йорк, и Каролина, и Източните щати, мислеше си Рок със задоволство.

Но усмивката му се стопи, той се обърна и тръгна обратно към дома. Спотсууд и Кинсдейл бяха напуснали верандата, гласовете им долитаха от трапезарията. Що се отнася до гастрономическите им потребности, Питър щеше да се справи чудесно. Затова, макар и да поспря колебливо в салона, Рок се отправи по широкото, завито стълбище към галерията с портретите на предците.

Като се почне с Джейми и Жаси, всички представители на рода Кемерън си бяха поръчвали портрети. Рок се спря съвсем за кратко пред ликовете на майка си и баща си — тя — красива, тъмнокоса, с неуверена, плаха усмивка, а той — горд, сериозен, излъчващ достойнство; сребристосивите му очи го гледаха от стената като живи. Той премина бързо покрай портретите на дядо си и баба си и стигна до лика на Жаси.