Патриша Грасо - Жрицата

— Смущава ли ви това, че споделям леглото на баща ви? — попита тя.

Кийли се изчерви още повече, в случай че това изобщо бе възможно.

— Обичате ли го?

— Много.

— В такъв случай не ме смущава ни най-малко.

— Мисля, че ще станем много добри приятелки — въодушевено извика госпожа Даун, щастлива да открие съюзник в нейно лице. — На масата има една табла, а нощното гърне е зад паравана. Водата за банята ви вече ври… Ще се върна след малко и ще ви донеса нещо за обличане.

— Моля ви, не си правете труда — извика Кийли.

— Глупости — махна с ръка графинята, запътвайки се към вратата, — радвам се, че сте тук.

Останала сама, Кийли реши да призове боговете и да ги помоли да я закрилят. В края на краищата тя не познаваше тази къща и обитателите й. Кой знае какви невидими сили върлуваха из нея?

Кийли свали ризата си и пристъпи към прозореца. Искаше й се да е по-близо до природните сили отвън. Затвори очи и опря дясната си длан в стъклото на прозореца.

— Велика богиньо майко, могъща закрилнице на своите чада, чуй молбата ми — тихо се помоли Кийли. — Не ме изоставяй и ме дари със смелост. Благословени да са духовете пазители, които ни изпращаш. Да бъде.

След като се бе изкъпала и отново бе навлякла ризата си, Кийли се загърна в церемониалната си роба и придърпа едно кресло до прозореца. Седна и започна да наблюдава разпръскващите се облаци. Слънцето целуваше Земята. Добър знак?

Кийли реши да насочи мислите си към Одо и Хю. Братовчедите й се нуждаеха от някой, който да ги пази от последиците на недостатъчната им разсъдливост. Колкото и да се опитваше да си ги представи, момичето така и не успяваше да се концентрира. Вместо това пред очите й постоянно изникваше красивото лице на граф Базилдън.

Въпреки опасността, която той представляваше за нея и братовчедите й, Кийли не изпитваше никакво безпокойство. Инстинктът й подсказваше, че този мъж никога не би я наранил. Прочиташе го в лъчезарните му очи и обезоръжаваща усмивка. Ако искаше да види братовчедите й на бесилката, отдавна щеше да е наредил да бъдат арестувани. Освен ако… Не смееше да се надява. Дали пък магията за забрава не бе подействала?

Мислите на Кийли се отклониха в друга посока. Графът беше толкова красив! Бакъреночервената му коса й напомняше за огнен залез, а смарагдено зелените очи — за пролетната премяна на гората. Притежаваше съвършеното тяло на езически бог. До края на живота си — Кийли бе сигурна в това — нямаше да забрави мига, в който го видя за пръв път. Кръчмата, той се приближава към маса, на която седят тримата с Одо и Хю…

Без да забележи, Кийли докосна устните си с пръсти. С какво удоволствие би се оставила на чувствените му устни, които…

Свещени камъни! Кийли подскочи, ужасена от насоката, която бяха взели мислите й. Графът бе опасен, достоен за презрение англичанин. Истинска напаст. Или не? Кийли си даваше сметка, че вече не бе толкова сигурна в това, както само преди няколко дена. Тази нова несигурност й създаваше много грижи и тя се вгледа отново през прозореца.

След няколко минути се появи госпожа Даун. В ръцете си държеше рокля от виолетов и златен брокат и подходящи обувки.

В живота си Кийли не бе виждала толкова прекрасна дреха.

— Но тази рокля не е моя — рече тя.

Госпожа Даун се усмихна.

— Роклята и обувките са на Моргана, вашата по-малка сестра.

— Не мога да нося чужди дрехи и обувки — поклати глава Кийли, въпреки че изкушението бе прекалено голямо. Тя стоеше, неспособна да откъсне очи от великолепната рокля.

— Баща ви ме помоли да избера нещо, което би ви подхождало — обясни графинята.

— Госпожица Моргана няма ли да се разсърди, когато научи, че съм я обличала? — попита Кийли.

— Разбира се… и точно това е най-хубавото в цялата история.

— Тогава не мога.

— Баща ви се опитва да направи за вас всичко, което е по силите му — помаха й с пръст госпожа Даун. — Нали не искате да се покажете неблагодарна?

Кийли въздъхна. Негова светлост я бе поканил да живее в дома му. Тя наистина не искаше да изглежда неблагодарна.

— Виолетовият брокат подхожда на красивите ви очи — опита се да бъде възможно най-убедителна графинята. — Освен това… граф Базилдън би желал да ви посети днес следобед.

— Но защо? — Кийли усети, че се задушава.

— Изглежда Девъро е пленен от красотата ви — отвърна госпожа Даун. — Ще ви помогна с фризурата.

— Но на една графиня не подобава…

— Гледайте на мен като на леля — великодушно предложи госпожа Даун, но след това сбърчи чело. — Не, не върви. Все още съм прекалено млада, за да имам осемнадесетгодишна племенница. Гледайте на мен като на своя по-голяма и по-опитна сестра.