Патриша Грасо - Жрицата

— Аз съм друга — прошепна Кийли. — Моята родина е Уелс и мястото ми не е тук.

— Ти си почти толкова англичанка, колкото и аз — възрази херцогът и повдигна брадичката й, за да може да надникне в теменужено сините очи, които толкова много приличаха на неговите. — Обичах майка ти и исках да се оженя за нея, но баща ми ме излъга, че била починала.

— Ако наистина сте я обичали — вметна Кийли, — защо тогава не сте се върнали в Уелс, за да се уверите лично, че е мъртва?

— Дотогава не бях имал причина да се съмнявам в думите на баща си. — Херцогът се взираше в далечината. — А ти ще повярваш, ли на моите?

— Не. — Думата се стовари като брадва. Кийли почувства това дълбоко в себе си и го видя в очите му.

Мегън бе вярвала на любовните му слова, но дали тя щеше да успее да му повярва?

— Дете на моето сърце — продължи херцогът, привличайки я още по-плътно към себе си, — обичам те също толкова, колкото и останалите си деца. Очевидно съдбата ми дава още един шанс, защото, когато те погледна, сякаш чувствам присъствието на Мегън.

Кийли го погледна в лицето. Очевидно бе, че тези думи идваха от сърцето му. Ако наистина бе обичан Мегън и я бе мислил за мъртва, колко ли трябва да бе страдал през всичките тези години?

— Мегън те изпрати при мен — продължи херцогът. — Гледай на тази къща като на свой дом.

— Одо и Хю… — поде Кийли.

— Братовчедите ти са добре дошли толкова дълго, колкото пожелаят — прекъсна я Робърт Талбот. — В момента трябва да са в конюшните. Искаш ли да говориш с тях?

— О, да, ако е възможно.

— Тук си у дома, момичето ми. Можеш да влизаш навсякъде. Между другото, Мърлин е чудесен кон, но — засмя се херцогът — е само една кобила.

Кийли го дари с очарователна усмивка.

— Зная.

— Колко много приличаш на майка си — болезнено въздъхна херцогът и отново целуна дъщеря си по слепоочието. — Още един въпрос.

Кийли кимна.

— При какви обстоятелства срещна младия Девъро?

— Графът ми се представи в гостилницата, в която нощувахме.

— Нищо друго ли няма?

Кийли го погледна озадачено.

— Какво друго може да има?

При вида на невинното й изражение херцогът въздъхна успокоен. Най-прочутият женкар в двора на Тюдорите не я бе докоснал. Още не. С малко повече късмет, щеше да успее да го ожени, преди това да се случи.

— А сега върви да потърсиш братовчедите си — рече херцогът и я пусна.

Кийли много го изненада, като се повдигна на пръсти и го целуна по бузата. След това прошепна:

— Благодаря, ваша светлост!

След тези думи Кийли напусна залата и попадна във вестибюла, където се натъкна на Мийд, икономът на херцога. Клетият прислужник все още куцаше.

— Добър ден, госпожице — поздрави я той, държейки й вратата отворена.

— Добър ден — отвърна на поздрава тя. — Бихте ли ми казали как да стигна до конюшните?

— Когато стигнете края на тази алея, свийте наляво.

Кийли кимна, но не тръгна веднага, а се престраши и рече:

— Мийд, надявам се да не сметнете това за прекалено фамилиарничене, но ще се почувствате по-добре, ако натъркате ходилото си с масло от пупалка и пийнете ябълково вино с мащерка. Това успокоява болката и скоро отново ще можете да тичате.

— Много благодаря, госпожице. — На иначе толкова сериозното лице на Мийд се появи усмивка. — Обезателно ще опитам.

Одо и Хю седяха пред конюшните на херцога. Когато видяха Кийли да се приближава, двамата въздъхнаха с облекчение и се надигнаха, за да я поздравят.

— По-добре ли си днес?

— Да, благодаря — засмя се Кийли. — А вие?

— Баща ти има превъзходен готвач — отвърна Хю и потърка с ръка корема си. — Така натъпкахме търбусите, че едва се движим.

— Херцогът ме е създал — поправи го Кийли, — но никога не ми е бил баща.

— Знаеш ли, малката… — понечи да възрази Одо, но веднага замълча, виждайки Кийли да мръщи чело в очакване на конското.

Хю, който не бе забелязал нищо, се почеса по главата и запита учудено:

— Че това не е ли едно и също?

— Глупак — плесна го по тила Одо, след което се обърна към Кийли. — Какво ще правим с графа? Той живее съвсем наблизо.

— Няма никаква опасност — убедено обясни Кийли. — Ще му направя магия за забрава и ще сме в безопасност. Къде е Мърлин? Ще ми се да я видя.

Одо и Хю отведоха Кийли в конюшнята. Кобилата посрещна господарката си с радостно пръхтене.

— Беше ли послушно момиче? — прошушна Кийли, потупвайки животното по врата. При вида на кобилата, подарена й от Рис, сърцето на Кийли се сви. Изпитваше носталгия. Обръщайки се към братовчедите си, рече: — Бих искала да се махна оттук и да се върна в Уелс.