Кит Гарланд - Пленница на вятъра

— А, изпитвате ме. — Той се обърна, сложи крак на долното стъпало и се подаде навън до половината. Едрото му тяло закри напълно видимостта на Доминик.

Тя стисна руля. Дланта й внезапно се изпоти. Облиза устни, примигна гневно и се опита да не гледа към стегнатите му и мускулести задни части.

Сърцето й бясно препускаше. Панталоните прилепваха към тялото му, сякаш бяха втора кожа.

Той се извърна рязко и тя побърза да отмести поглед. Ръката й подскочи и корабът се залюля. Той се премести леко и ръката му отново покри нейната.

— Внимавайте — промърмори Николас. Беше се приближил съвсем близо, прекалено близо. Тя едва можеше да диша.

— Не мога да виждам. — Нима този писклив глас бе нейният?

— И не ви е нужно. Можете да го усетите ето… тук. — Палецът му се докосна до ръката й. Гласът му сякаш извираше от дълбините на широките му гърди. А нейният нос почти се опираше до тях. — Онзи моряк в „Короната и котвата“ сигурно ви е казал, че ветровете тук са известни с непредсказуемостта си. Също като жените.

Жените. Езикът му сякаш се плъзна около думата, обещаващ, съблазняващ.

Доминик виждаше тъмните косми на гърдите му под фината ленена риза. Той ухаеше на ликьор и подправки, на соления морски бриз. Същото ухание, което се носеше в библиотеката предишната нощ. Ухание на секс.

— Скорост — избъбри младата жена. — Мачтите са наклонени, за да позволят на шхуната да понесе по-голям грот. Заради скоростта.

— Аха. Аз пък си помислих, че сте искали да придадете по-благороден вид на кораба си.

— Благороден вид? — повтори Доминик.

— Именно. Също както сте изострили носа й. С тази наклонена мачта шхуната прилича в профил на красива жена.

Доминик се замисли за миг. Проектът й бе изключително практичен.

— Преувеличавате, господин Хоксмур.

— Както вече казах, аз съм поклонник на естетиката.

— Може би твърде много — промърмори младата жена и преглътна следващия си коментар. Видя вдигнатите му вежди, квадратната челюст, лукавата извивка на устните му. В момента й приличаше на жесток и коварен звяр. В главата й избухнаха различни образи. Следобедът, прекаран с чужда жена на борда, а вечерта — в обятията на друга върху бюро. Той наричаше това естетика. Доминик го наричаше другояче.

По дяволите, но мислеше като незадоволена стара мома. Сякаш се взимаше прекалено несериозно. Ала кой не би го правил, ако се намира в лапите на известен крадец и негодник?

Сякаш я поляха с кофа студена вода. Нима можеше да продаде своя скъпоценен кораб „Мисчиф“ на Хоксмур, след като почти не го познаваше? А и малкото, което знаеше, никак не бе окуражително. Разбира се, баща й въртеше бизнес с далеч по-малко почтени хора. Не се съмняваше, че и Вандербилт го правеше. Всички мъже действаха по този начин А тя бе готова да зарони сълзи заради един кораб.

Но „Мисчиф“ беше нещо повече от обикновен кораб. Той бе нейното дете… детето, сътворено от мисълта й, детето на нейните момински мечти…

Мисълта я отрезви. Не се тревожеше, че Хоксмур ще оскверни палубата на „Мисчиф“. Тогава защо мисълта за големите му, мазолести ръце, обхванали руля на „Мисчиф“, караше кръвта й да се вледенява?

Защото не можеше да отдели деловия мъж от развратника и гуляйджията, плаването от секса.

Затвори очи.

— О, Господи — промълви младата жена. — Вдигна рязко клепачи, ужасена, че е заговорила на глас. Хоксмур я наблюдаваше. Вятърът рошеше косите му и издуваше ризата му.

— Солент е отпред! — Сайлъс се появи иззад гротмачтата. Възрастният човек не удостои Хоксмур с поглед, но за сметка на това се втренчи кръвнишки в Доминик. Младата жена се изчерви, сякаш я бяха заловили да върши нещо нередно. — Ако продължаваш да държиш същия курс, ще се натъкнеш на Солент — добави той. — Много добре ти е известно.

— Ъъъ — заекна Доминик. — Да, разбира се. Сменете наклона на платната. Ще се движим преди вятъра. Нагледах се достатъчно на Солент.

Сайлъс я изгледа продължително, после се обърна и се отдалечи, мърморейки нещо под нос. Не, Сайлъс не бе никак доволен, че го бе изключила от тази работа. И защо го бе направила? Доминик спря поглед върху Хоксмур. Той я гледаше, сякаш пламналите й страни му доставяха особено удоволствие.

— Кажете ми, господин Хоксмур, какво предпочитате — започна Доминик, опитвайки се гласът й да прозвучи делово — платната да са удължени по протежение от носа до кърмата или квадратни?

— Удължени от носа до кърмата, разбира се. Като тези.